Автор: Люба МАНОЛОВА
Всъщност "жертвите на тази трагедия" са 1 милион умишлено и нечовешки изкланите и избити арменци от младотурците...
И "тази трагедия" е един геноцид, какъвто мръсни политически сметки и интереси, долни игри и сделки, десетилетия по-късно не признават и отричат!
Премиерът Борисов се е срещнал и с Негово Светейшество Гарегин II, върховен патриарх, Католикос на всички арменци.
Що за безочие е да си кмет на Община, в която съпартийците ти общински съветници оттеглят подписите си от Декларация за признаването на арменския геноцид, а ти се оправдаваш с довода: „Аз не искам да се конфронтирам с Турция"!
Има и един друг показателен момент - политическата сила ДСБ с лидер Иван Костов е автор на предложената Декларация в Столична община за признаване на арменския геноцид.
Същият Иван Костов в един и същи ден на позор в настоящия парламент предложи да се гласува Декларация за признаване на възродителния процес за геноцид.
В този ден бе гласувана и Декларация за непризнаване на арменския геноцид!
Що за безочие е след като и депутатите на партията, на която си лидер гласуват в парламента, че не е имало арменски геноцид - да отидеш да се поклониш в Мемориала на жертвите на тези кланета, а след това да се отбиеш при патриарха на Армения и да му целунеш ръка и то по време на Великденски пост?!
Не всички български градове отрекоха геноцида на 1 милион арменци, най-жестоко избити от младотурците, но столицата го отрече!
След признаването на арменския геноцид от община Бургас, представители на властта в Турция се опитаха всячески да притискат управата в Бургас заради приетата от местния парламент на 28 февруари декларация, с която бе осъден и признат геноцидът над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 година. В поредицата от остри реакции от страна на южната ни съседка се включиха генералният консул Исмаил Юджеер и областният управител на Одрин Нусрет Мироглу.
Скандалът избухна преди няколко години с писмо от Мироглу до кмета на Бургас Димитър Николов, с което заплаши Одрин да прекъсне социалните, културните и икономически контакти с общината, докато решението за обявяване на 24 април за Ден на геноцида над арменците не бъде отменено.
В Пловдив след признаването на геноцида, проблемът бе пратен от областния управител в местният съд и съдът реши, че губернаторът няма право да се произнася до приети политически декларации.
В Бургас, Агоп Мовсесян, който е член на Координационния съвет на арменската общност в града коментира така проблема с признаването: "Дали е доказан геноцидът или не - има много информация, статии от световноизвестни журналисти, различни документи, ние не сме хората, които ще го докажем. Но ние знаем, че го е имало. И затова сме не само тук, но сме и пръснати из целия свят. Не приемаме изявления от типа: "Какво губим и какво печелим от признаването на геноцида?" Нима същият въпрос е бил поставен, когато става дума за евреите?"
По време на едно свое двудневно посещение в България, министър-председателят на Турция, Реджеп Ердоган си позволи да дава напътствия и да прави коментари по обявеното признаване на геноцида към арменците от страна на няколко общини: "Първо Пловдив, после общинските съвети в Бургас и Стара Загора приеха решения, които определят трагичните събития от 1915 г. като "геноцид". Тези декларации ни натъжиха и предизвикаха у нас разочарование. Неоснователните арменски твърдения във връзка със събитията от 1915 г. са тема, към която турският народ изпитва твърде голяма чувствителност... общинските съвети в една страна не са оторизирани институции за взимане на решения по спорни исторически въпроси, касаещи други страни. Международното право изрично посочва къде и кои може да се произнесе по подобни въпроси. Ако тези правила се престъпят и политически институции тръгнат да взимат решения, без да са оторизирани да го правят, това е погрешно, защото се потъпкват правните норми."
Какво ни каза историята за арменския геноцид
Ще припомня, че Арменският геноцид, наричан още Арменският холокост, е насилствената масова депортация и убийства на над милион и половина арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1916 година в Османската империя. Той е факт и едва ли някой историк ще се намери да го оспори. Погром върху арменците в Турция е имало не един, а три пъти, сочат историци. През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия.
През февруари 1915 година всички 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. На 24 април в Цариград, както и в другите големи турски градове, са арестувани и убити всички арменски интелектуалци.
Общо около един милион арменци са били убити, а оцелелите след края на Първата световна война емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.
Според британски източници, жертвите на арменския геноцид са над милион души, докато турските историци говорят за "няколкостотин хиляди", пострадали "в гражданска война, в която има жертви и от двете страни".
Какво е отношението на света към това варварско изтребване на живи хора от началото на миналия век? Канада е първата държава, която прие закон, според който отричането на арменския геноцид е наказуемо.
След като френският парламент прие окончателно закона, депутати от няколко политически партии сезираха Съда заради текста, който предвижда наказателна отговорност за отричането на актовете на геноцид, включително за избиването на арменци от турските власти през 1915-1916 година.
На 12 октомври 2006 френският Парламент също прие Закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Към януари 2007 в света остават едва няколко държави, непризнали официално арменския геноцид, освен Турция, сред тези държави е и България.
Френският Конституционен съвет отсъди, че законът за криминализиране на отричането на арменския геноцид е противоконституционен. Съдът се позова на това, че законът е в разрез със свободата на изразяване, предава АФП. Законът, предизвикал криза в отношенията на Франция с Турция, се ползваше с подкрепата на френския президент Никола Саркози.
Самият Саркози, който се намира в предизборна кампания, а и явно притиснат от Щатите замаза скандала и обеща да внесе „незабавно” нов текст, ако законът за арменския геноцид бъде отхвърлен от Конституционния съд на Франция.
Турция, която се ползва с отявлено американско покровителство, приветства отхвърлянето на френския Конституционен съд на проектозакон, криминализиращ отричането на арменския геноцид. Анкара заяви, че ходът е предотвратил "сериозна криза" в отношенията между двете страни.
"Конституционният съд направи правилното решение", заяви турският вицепремиер Бюлент Аринч, което прозвуча твърде имперски.
Комисията по външни отношения на Камарата на представителите в САЩ одобри проекторезолюция, в която масовите убийства на арменци от османските турци бяха окачествени като геноцид. А САЩ както е известно са голям приятел на Турция и турското правителство призова Конгреса да не дава ход на "безотговорния" текст, който "може да изложи на опасност" двустранните отношения между Турция и САЩ.
Турция, която Бойко Борисов толкова обича и e готов на всичко, за да си разваля отношенията с нея знае как да преследва интересите си на международното поле. Спомням си, когато Барак Обама бе току що избран за президент на Щатите, как турският президент Абдуллах Гюл заяви във връзка с негово непредпазливо изявление, че е възможно САЩ да признае арменския геноцид следното: „опитите "Турция да бъде накарана да признае нещо, което не се е случвало, може да създаде проблеми за Барак Обама".
С присъщото за турските управници имперско самочувствие и без никакъв проблем, президентът Гюл едва ли не заплаши Обама да внимава какво върши!
Турция има слабо място и това е нерешеният кюрдски въпрос, но това не й пречи да лавира дипломатично между САЩ и Израел от една страна и Русия, Иран от друга като не се спира да установява добри отношения с с палестинските политици, включително и с "Хамас"...
В същото време не следва да се пренебрегва факта, че Държавният секретар Хилъри Клинтън, която подкрепи нахлуването в Ирак, застана зад предложението Иранската революционна гвардия да бъде определена за терористична организация и нарече преките безусловни преговори с Техеран "безотговорни и откровено наивни".
В същото време Турция е втората страна с най-голяма армия в НАТО и наскоро тя позволи разполагането на радар на НАТО за ранно предупреждение на нейна територия.
Премиерът на Турция Реджеп Ердоган бе на визита в Техеран, където разисква с представители на иранската власт ядрената програма на Ислямската република и кризата в Сирия.
Защо изредих тези доводи за турско влияние в българската вътрешна и външна политика, защото на фона на Анкара, България изглежда твърде послушна, съобразяваща се и служеща на интересите на чужди държави.
Далеч съм от мисълта да оправдая действията и решенията на лидера на ГЕРБ и премиер на страната Бойко Борисов, но все пак достойното поведение на един държавен ръководител е нещо, което дава самочувствие и на гражданите на страната,в която той е министър-председател.
Аз и мнозина от българите нямаме причина за такова самочувствие при сегашната власт.
„Липсата на справедливост по отношение на непризнаването на Геноцида от много страни по света ни огорчава заявява в интервю за БГНЕС зам.-министърът на външните работи на Република Армения, Зохраб Мнацаканян по повод посещениено на българския премиер Бойко борисов в страната му. - Това не е само арменски, а общочовешки проблем. Не можем да забравим, че Османската империя е проявявала нечовешко отношение към нас. Актът на признаването е превантивна мярка срещу евентуалното негово повтаряне на други места на Земята....”
„Непризнаването на геноцида ни огорчава” сподели Зохраб Мнацаканян.
На фона на гласуваната Декларация от мнозинството на ГЕРБ в българския парламент за признаване на възродителния процес за геноцид – огорчението става още по-силно и за арменци и за българите, които знаят от историята какво са вършили турските поробители пет века в земите ни!
Що за очи има политик, който е отрекъл арменския геноцид, но се покланя на жертвите му?
И в политиката трябва все пак има малко морал, или греша?
Когато зададох подобен въпрос в страницата на Арменската църква, ми се отговори, че това не било въпрос за тази страница. Интересно ми е дали АПЦ е част от арменците, или е частен комитет на няколко човека. Още преди г-н Борисов дори да е помислял да става премиер, г-н Рупен Крикорян най-нагло се изказа ПРОТИВ декларация за Геноцида, внесена от АТАКА. Интересно ми е обаче защо арменците продължиха да му се покланят като председател на Епархийския съвет. Естествено за моите думи има доказателство - стенограма от заседанието на Народното Събрание. Докога ще мълчим срещу действията на такива хора? Затова ли на всеки 24ти април, и през цялата година излизаме на шествие - за да ни кажат после хората "Ами ей го на - вашия човек не е с вас"? Нека веднъж завинаги се замислим кои са лицата, които слагаме на първия ред на нашето общество. Дали наистина те са хората, достойни да бъдат там. Мисля, че точно днешния ден може да послужи за това.
ОтговорИзтриванеС уважение - Галин Симеонов.
Уважаемата авторка на статията - Люба Манолова, използва по един меко казано непочтен начин нежеланието на министър-председателя Бойко Борисов да се ангажира с Арменската кауза. "Що за очи има политик, който е отрекъл арменския геноцид, но се покланя на жертвите му?" , "Що за безочие..." - пита тя, но всъщност демагогства, защото никога и никъде няма доказателства на тезата й, че въпросният български политик е отричал Арменския геноцид. Нейната постъпка, според мен, е още по-осъдителна и неморална, защото използва повода, за поредната политическа атака срещу ГЕРБ. Аз нито съм член, нито съм им симпатизант, но съм категорично против "използването" на Арменския геноцид за други цели, освен за възтържествуване на историческата истина, справедливостта и хуманизма. Никого не искаме и не можем да заставим да признава или да осъжда даден исторически факт, ако сам не е дорасъл до осъзнаването на такаванеобходимост!!!
ОтговорИзтриванед-р Илия Симеонов
Интересното в случая е, че по повод изказването на Рупен Крикорян в. "Парекордзагани Цайн" пусна статия, в която го изтипоса като борец в защита на Арменската кауза. Запитах главния редактор защо така се е получило, но нямам и досега отговор. Моля, авторът на горния коментар да се връже с мен във Фейсбук или на имейла iliyasim@yahoo.com, защото явно имаме общи интереси и еднакви фамилии - аз също съм арменец! А иначе в статията си Люба Манолова просто използва повода да обвини г-н Борисов в това и онова, сякаш нашата кауза е насочена към един човек, пък бил той и министър-председателят.
ОтговорИзтриване