17 АПРИЛ 1993: СЪДБОНОСЕН ДЕН В БИТКАТА ЗА ШАХУМЯН

Командир Шахен Мехрян и седем партизани „Йехниг” (сърна) убити, след като хеликоптерът им е бил ударен над Гюлистан

„ Като водач, Джанбулад, полетя напред и аз го последвах. Стигнахме до хидро-електрическата станция и навлязохме в гората, заобикаляйки резервоара Сарсанг, където един партизански отряд ни очакваше. Момчетата ни посрещнаха топло и ние започнахме да разтоварваме оръжията и амунициите, които им бяхме донесли. Две-три минути по-късно чухме силна експлозия и ние всички се огледахме за прикритие. Момчетата посочиха към огъня, отдясно над нас. Стреляха към нас откъм Талиш.”

Така Рафик Мехрабян, капитан на хеликоптер към авиолиния Армаеро, си спомня за съдбоносния полет на 17 април 1993 г.

По време на войната в Арцах хеликоптерите летяха по двойки към партизанските отряди, опериращи в региона Шахумян. На 17 април 1993 г. вторият хеликоптер, който излетял заедно с този на Рафик Мехрабян, е свален над село Гюлистан.

 
В сваления хеликоптер са Шахен Мехрян, водач на партизански отряд „Йехниг” (сърна), както и седем бойци под негово командване.


Екипажът на хеликоптера: капитан Джанбулад Мурадян, вторият пилот Арам Григорян и механикът Йосиф Микаелян, също загиват.


Хеликоптерът транспортира голямо количество оръжия и амуниции за партизанския отряд. Хеликоптерът на Джамбулад каца първи, а недалеч от него се приземява и този на Рафик.


„Набелязани сме, спешно се отклонете...”

Рафик Мехрабян си спомня: “Скоро открихме, че врагът ни обстрелва с ракети „Стрела”. Това са ракети, специално използвани срещи самолети и хеликоптери. Ако знаехме това по-рано, веднага щяхме да изключим двигателите и щяхме да заемем позиция с партизаните на друго място. Вече бях влязъл в контакт с Джамбулад и му казах, че трябва да тръгне в друга посока, където беше по-безопасно. Джанбулад се разколеба за момент, но после зави надясно зад хълма, където щяхме да сме невидими. Приземих се малко по-настрани и започнахме да разтоварваме. Но ние все още не знаехме с какви ракети ни обстрелват. Върнах се към радиостанцията и предупредих Джанбулад да внимава за гърба си. Той ми отговори „давай накратко, че сме на прицел”. Знаехме, че имаме проблем.” Рафик казва, че Шахен Мехрян и неговите бойци се били качили в хеликоптера на Джамбулад, защото бил по-близо.

Водачът на отряд „Йехниг” се подготвя да се върне в Ереван. След като е разтоварен, хеликоптерът на Рафик, полита първи.

„Тъкмо се бяхме издигнали и се снижихме в долината, за да завием надясно и да избягаме от огъня. Тръгвах по пътя за Мартагерт. Осъзнах, че врагът е изстрелял втора ракета към нас, която не ни уцели. Осъзнах това, когато тя се удари в близката планина, изпепелявайки мястото. Казах на Джамбулад да внимава, че е изстреляна втора ракета. По това време Джамбулад също се беше издигнал и ние се видяхме взаимно. Казах му: „да се разкараме оттук”. Направих завой и тогава видях, че хеликоптерът на Джамбулад бе погълнат от дим. Той беше ударен с трета ракета. Опитах се да се свържа с него по радиостанцията, но беше твърде късно”, си спомня Рафик Мехрабян.

Хеликоптерът беше в пламъци. Рафик казва, че няма идея откъде са изстреляни.

Издирихме загиналите и ги погребахме в Йераблур.

Рафик Мехрабян казва, че той и неговият втори пилот Мушех се опитали да се приземят, но под тях местността била гъсто гориста. По пътя обратно към Мартагерт те се свързват с Ереван и докладват, че хеликоптерът на Джамбулат е ударен, но не знаят съдбата на пътуващите с него.
Останалите от отряда на Шахен Мехрян виждат какво се случва и тръгват към мястото, където е паднал хеликоптерът, и докладват на базата. Два дни по-късно два хеликоптера отиват, за да приберат тленните останки.
 

Степан Оханян, понастоящем Заместник директор на Управление на полетите в авиолиния Армаеро, тогава е бил в хеликоптера, който се приземил на хълма, за да привлича внимание, докато другият търси телата.  

„Не помръднахме, докато не бяха прибрани всички тела. Азерите ни очакваха, но видяха само нашия хеликоптер и откриха огън по нас. Но ние бяхме се приземили на място извън техния обсег. Прибрахме всички тела и ги отнесохме до последния им дом в Йераблур. Всички те са погребани един до друг”, казва Степан Оханян.

Арам Григорян – вторият пилот на сваления хеликоптер, и механикът Йосиф Микаелян, посмъртно са наградени с Военния кръст на Нагорни Карабах, втора степен. Джамбулад Мурадян е награден с Военния кръст на Република Армения, втора степен, и Военния кръст на Нагорни Карабах, първа степен.


Хеликоптерът е единственото средство за вход и изход от Арцах

Рафик Мехрабян подчертават, че хеликоптерът е единственото средство за контакт с Арцах от началото на войната до освобождаването на Шуши и Лачин през 1992 г. След това вече има и наземен коридор.  

Рафик казва, че летище Еребуни е било използвано изцяло за военни нужди.
Степан Оханян казва, че най-доброто време за полет е било, когато над Карватчар и Мартагерт е било облачно. Най-трудно е било да се стигне до партизанските отряди в Шахумян. Налагало се е да се минава през широк и опасен военен фронт.

„Летяхме над облаците и търсехме къде да се приземим в Шахумян. Това беше приземяване по инстинкт. Трябва да помниш къде няма подходящо място за кацане. Ако не може да се приземим в долината, кацвахме по върховете на планината и разтоварвахме пътниците. Тогава не ни пукаше кой от коя политическа партия е. Онези, които идваха въоръжени и готови за битка, бяха първите, които намираха място в хеликоптера. Разбира се, лекарите също бяха приоритет”, казва Степан Оханян.

Сергей Мелконян, служил като шеф на комуникациите на вътрешните летища на Република Армения, тогава поддържа връзка с двата хеликоптера, които е трябвало да се срещнат с партизаните от Шахумян.


Код 200 изпращя по радиото... имахме катастрофа

“Аз бях във връзка с партизаните, когато те докладваха какво се е случило. Връзката беше непостоянна поради лошото време. Когато сигналът се изчисти, първото, което чух, беше гласът на командир Сергей Чалян. Той докладва код 200 за катастрофа с хеликоптер”, казва г-н Мелконян.

През 1989 г. г-н Мелконян именно отива до Шахумян, за да занесе комуникационно оборудване. Той осъществява периодичните комуникации между Ереван, Степанакерт и партизанските отряди, както и връзката за следене на полетите.

“Офисът ми стана същинска приемо-предавателна станция, в която постоянно влизаха и излизаха хора. Винаги, когато сме успявали да приберем тленните останки на нашите хора, сме приемали информацията, ликувайки, защото нашите загинали герои не трябва да попадат в ръцете на врага. Не можехме да позволим на врага ни да използва нашите герои за постигане на целите си. Вече бяхме жертвали твърде много. Нямахме право на повече отстъпки. Битката на арменците в Арцах беше нещо невиждано от времето на Дикран Велики. Днес Карабахската низина е изцяло в ръцете на нашия зъл съсед”, казва Сергей Мелконян.

Шахен Мехриян и неговият партицзански отряд „Йехниг” се бориха за освобождението на Карабахската низина и Шахумян. Братът на Шахен, Бедрос Мехрян, който също участва във войната, е бил със Сергей Мелконян на 17 април.

Специална бригада носи името на Шахен Мехрян в негова чест

„Партизанското движение бе започнато от 25 местни момчета. По-късно към тях се присъединиха момчета от „Арабо”, „Дикран Велики” и „Прошян”. През 1993 г., след смъртта на Шахен, специален военен отряд получава името Специална оперативна бригада „Шахен Мехрян”. Ако не беше отрядът „Йехниг”, нашата северна граница щеше да е много по на юг, някъде до река Тартар. Турците бяха навлезли до Хатерк, на север от Сарсанг, и в Матахиз. Но слава Богу, благодарение на хората от „Йехниг” ние контролираме целия път до Талиш, дори въпреки това, че 7-8 села в Мартагерт са още окупирани от врага”, казва Бедрос Мехрян.

Той е загубил седем близки роднини по време на войната в Арцах. На 17 април 1993 г. още един негов роднина – Хайк Мехрян, е бил убит в хеликоптера.

Останалите партизани, загинали в онзи ден, са Артак Хачатрян, Григор Григорян, Бохос Симонян, Рафик Бадалян, Армен Базян и Александр Мезхунц.
 
Бохос Мехрян: Ереван трябва да признае Карабах като част от Армения

Бохос Мехрян разказва: „В Шахумян стоях винаги редом до брат си, освен ако той не ме пратеше в Ереван да взема или занеса нещо. Аз и Шахен израстнахме заедно и бяхме много близки. Бяхме седем братя и четири сестри. Аз бях десетото дете, а Шахен – деветото. Той беше с две години по-голям от мен.”

Шахен Мехрян е роден през 1952 г. в Шахумян, село Гюлистан, на север река Инджа. През 1975 г. той завършва икономическия факултет на Ереванския държавен университет. Завръщайки се в родното си село, той работи в регионалната администрация. От 1991-1992 той е президент на Регионалния изпълнителен комитет. От началото на Карабахското движение той приема задачата да организира местните отбранителни сили.

След окупацията на Шахумян през 1992 г. Шахен Мехрян и партизаните под негово командване провеждат деветмесечна битка за освобождаването на региона, която трае до смъртта им на 17 април 1993 г.

Само няколко дни преди да бъде убит Шахен и неговите хора освобождават родния му град Гюлистан. Остават там само два дни.

„Мечтата на Шахен беше земите от Кур до Аракс да се обединят с Армения. Аз също, като арменец, ще съм щастлив да видя това обединение. Днес се спекулира много с признаването на Карабах. Аз смятам, въпреки че може би мнението ми е грешно или политически неиздържано, че е дошло времето Ереван да признае Карабах като неразделна част от Армения, а не като независима държава. Шахен беше прекрасен брат и приятел за мен. Нека онези, които го познаваха и се сражаваха редом с него, да се произнесат също по въпроса. Няма безгрешни хора, но според мен Шахен беше от онези колцина, които имаха малко грехове, и които отнесоха със себе си огромно знание на другия свят”, казва Бедрос, братът на Шахен.
 
Братът на Шахен и неговите приятели са убедени, че ако не бе загинал в хеликоптера онзи ден, арменските сили щяха да освободят целия район Шахумян през 1993-94 г.

СОНА АВАГЯН - www.hetq.am


Снимките: Агоп Бохосян

ՀԱՅԵՐԵՆ

ENGLISH


Превод от английски: МАДЛЕН МАНКИКЯН