Герой на два народа - ген. Гарегин Нъждех

Източник: Блогът ЕДИН ЗАВЕТ

Автор: Михран Бохосян

Пламенен дух, фанатично родолюбие, умна храброст, гражданска доблест, умения на военен тактик и стратег, интелектуална мисловност и не на последно място – първокласен оратор и страстен публицист – това далеч не са всички качества, които характеризират изключителната личност на арменския национален герой Гарегин Нъждех (1886-1955 г.). Един борец за свободата на родната му Армения, но за свободата и на свидната за сърцето му България, човек с богата ерудиция, с магнетично излъчване, последователен в идеите и революционно-борческите си дела. Дела, с които остави ярка диря в паметта на два народа. Нека проследим, макар и накратко жизнения му път.
Името му е Гарегин Тер-Харутюнян, но още на младини възприема революционния си псевдоним Нъждех, който на арменски означава странник, емигрант. Роден е в с. Къзнут на древната арменска област Нахичеван, която днес е азербайджанска територия. Основно образование получава в гр. Нахичеван, завършва арменска гимназия в Тбилиси и две години следва юридически науки в Санкт-Петерсбургския университет. Същевременно става активен член на партията Арменска революционна федерация (по-известна с краткото име “Дашнакцутюн”). Именно партията го изпраща в България с група младежи да получи военно образование, за да бъде полезен в борбите на народа си за освобождаване от турско робство. През 1907 г. Г. Нъждех завършава Школата за запасни офицери в Княжево край София с чин подпоручик. Завръща се в Тбилиси, тогава задкавказки център на Царска Русия и взима дейно участие в арменското национално-освободително и революционно движение, за което е арестуван и затворен от царската полиция през 1909 г. След освобождаването си през 1911 г. Нъждех емигрира в България, където се свързва с дейците на Македоно-одринското освободително движение.

Сумгаит: Ненаказаният Геноцид - Коментар на МВнР на Република Нагорни Карабах

Коментар на МВнР на Република Нагорни Карабах

26-29 февруари 1988 при фактическа подкрепа на азербайджанската власт и при бездействието на ръководството на СССР, в град Сумгаит на Азербайджанската Съветска Социалистическа Република са извършени масови погроми срещу арменците, което предизвиква потрес сред световната общественост с жестокостта и безчовечността на действията.

За Ходжалу

Източник: в. СТАНДАРТ

КАИ "Хай Тад" - България

Историята познава много агресори, много завоеватели и много окупатори. Познава диктатори, тирани и властимащи, които си позволяват да си играят със съдбите на цели народи и с живота на мирни и невинни хора. В своята вековна история обаче арменците като народ, приел първи христовата вяра за своя държавна религия и я превърнал в свое дълбоко верую, никога не са ограбвали, безчинствали и завладявали чужди територии. Те винаги са отстоявали само правото си да живеят и да се трудят върху своята изконна земя - тази на техните деди, която не един път с лека ръка други са раздавали на чужди. Ако се прочетат внимателно страниците от историята, това става повече от видно за цивилизованите, здравомислещите и почтените хора.

Турски министър призова озверените участници в антиарменски митинг за кръвно отмъщение

Източник: ТВ Скат

Самозабравилите се анадолски варвари показаха истинския си лик на преоблечени в овчи кожи сиви вълци на проведения в неделя, 26 февруари, митинг, посветен на така нар. "арменски геноцид в Ходжали" през 1992г. Озверените и жадни за арменска кръв десетки хиляди участници шокираха дори отделни представители на управляващата ислямистка партия. Митингът беше свикан уж по инициатива на някакъв Организационен комитет от граждански сдружения, но присъствието на Министъра на вътрешните работи ИДРИС НАИМ ШАХИН, когото медиите отдавна обявиха за Министър на "вътрешните гафове", на турски и азербайджански депутати, както и произнесената от министъра предварително подготвена реч директно посочват истинските организатори и кои са вдъхновителите на масовата психоза, превърнала митингуващите в расисти, ксенофоби и ислямски неофашисти. Сред тях откриваме и представители на неофашистката Федерация на румелийските и балканските турци,

Турция е в капан въпреки френското "не" на закона за геноцидите

Източник: е-vestnik

Карстен Хофман
ДПА

Конституционният съвет на Франция

Турското правителство приветства решението на френския Конституционен съд да отхвърли закон, предвиждащ криминализиране на отричането на арменския геноцид, извършен от османските турци. Радостта в Анкара обаче може да бъде кратка, тъй като дискусиите със сигурност ще продължат, най-малкото заради това, че стратегията на Турция за решаване на въпроса, свързан с масовото избиване на арменци, не изглежда сполучлива и все повече изолира страната.

Освен във Франция спорове по въпроса, свързан с арменския геноцид, има в САЩ, Канада и Швейцария. Американският посланик в Анкара Франсис Ричардоне смята, че Турция трябва да се пребори с призраците от миналото си. Смятаме, че историците трябва открито и честно да се захванат с този въпрос, за да стигнат до истинско признание за това, което се е случило, каза той.

Турция трябва да положи повече усилия за разрешаване на висящите двустранни въпроси със своите съседи

Източник: PIA

БРЮКСЕЛ, Белгия (PIA) - По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната, – съобщиха от кабинета на евродепутатът Вигенин.

Цветана Паскалева заслужава награда не само от СБЖ

Източник: Съюз на българските журналисти
Юри Михалков

Цветана Паскалева

Цветана Паскалева е явление, което представлява нелек тест за българската журналистика. Дали обаче журналистиката ни се е подготвила да издържи този изпит, пише колегата Юри Михалков до сайта на СБЖ:

Наскоро в София се състоя премиера на дискоалбума „Раните на Карабах”. Това са два диска, в които е документирана войната между арменци и азербайджанци за 180-хилядния арменски анклав Нагорни Карабах.

По съветско време тази територия бе отделена от Армения и „пришита” към Азербайджан, а след съветския разпад Нагорни Карабах искаше да се върне към майката родина.

Клинтън: Армения и Турция трябва да имат мирни и продуктивни отношения

Източник: Actualno.com

САЩ продължават да се застъпват за това Армения и Турция да предприемат стъпки с цел създаване на мирни и продуктивни отношения, заяви държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън, предаде ИТАР-ТАСС.

Говорейки в сряда на слушания в подкомисия на американския Конгрес, Клинтън заяви, че президентът Барак Обама решително подкрепя усилията на Турция и Армения, насочени към нормализиране на двустранните отношения. Според нас нормализирането на отношенията за бъдещите поколения арменци и турци е изключително важна цел, заяви Клинтън.

Нови престъпления на Анкара: В 253 масови гроба лежат 3248 убити

Източник: в. АТАКА

Магдалена Ташева

Магдалена Ташева

Геноцидът срещу кюрдите в Турция продължава

Цялата територия на Турция е осеяна с масови гробове, които крият костите на хиляди кюрди, алевити и турски дисиденти, водещи се официално за “безследно изчезнали”. Поредното доказателство за тази геноцидна политика изскочи на 13 януари т.г., когато в. “Хюриет” съобщи, че при разкопаване на терена на бивш команден център на турската селска жандармерия работниците са разкрили яма с черепи и кости на 8 души.

Мястото се намира в района на Сарайкапъ, област Сур, недалеч от покрития с черна слава Диарбекирски затвор. Вестник „Атака” е единствената българска медия, която същия ден обяви новината на сайта си.

Ужасяващото разкритие е направено на 11 януари. От 13 януари обаче мястото е оградено и достъпът на медиите е забранен. В съборената сграда се е помещавало отделението на JITEM за водене на разпити. JITEM е тайнатa разузнавателна служба на жандармерията, която десетилетия наред извършваше политически убийства на кюрди, алевити и политически дисиденти.

„За” Армения и „за” Азербайджан

Източник: в. Новинар

Зорница Илиева



Зорница Илиева



Когато стане дума за Армения или просто арменец, всеки българин се сеща за няколко неща. Или за прословутите арменски анекдоти (вицове не само за Киркор и Гарабед), някои за „изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик” и изправят гордо гръб заради Яворов, други клатят глави заради арменския геноцид от 1916 година, който и до момента е спорен въпрос с Турция, а има и такива, които просто с умиление връщат в паметта си образа на онзи миловиден стар златар от „нашата улица”, който години продаваше на бабите ни годежните пръстени за децата, а нас даряваше с неизменните лактови бонбони.

Каквото и да е, но ние, българите, имаме сякаш генетично заложени топли чувства към този народ и не само защото е православен и то от първите поклонници на Христос. Не само защото сме приютили част от бежанците при споменатия вече арменски геноцид. Ние сме си били такива, съпричастни към сродните души. Оказва се, обаче, че сега като общество малко знаем за Армения и нейният народ в днешно време.

Зверствата на османското минало

Източник: Deutsche Welle

Масовото избиване на арменци в Османската империя се смята за първия геноцид на 20 век. Почти 100 години по-късно темата продължава да буни духовете в Европа. Анкара е бясна на Париж заради нов закон и сипе люти заплахи.



Турция отрича да е извършвала геноцид

 Никой не може да каже с точност колко арменци са били избити от турците в разгара на Първата световна война. Цифрите се движат между 250 хиляди и 1.5 милиона души. Що се отнася до това къде и как са били убивани жертвите, налице са множество документи със свидетелства за събитията, пазени в турските архиви, но така също и в Берлин, Париж и Москва.


Исторически доказаните факти обаче са само върхът на айсберга. От десетилетия насам Турция, като юридически приемник на Османската империя, отказва да осветли събитията и да признае това тъмно петно в своето минало. Всеки, който в страната се осмеляваше да говори за някакъв турски геноцид над арменския народ, биваше жестоко преследван. Един от най-ярките примери за това е носителят на Нобелова награда за литература Орхан Памук.
 

Арменският геноцид: сценарият - Разговор с турския историк Фуат Дюндар

Източник: в. КУЛТУРА



турския историк Фуат Дюндар

 Геноцидът над арменците, извършен в Османската империя през 1915 г., вече е официално признат като „престъпление срещу човечеството”, след като една от водещите европейски държави - Франция, прие закон, който инкриминира неговото отричане. Законът силно обтегна отношенията между Париж и Анкара. Турция заплаши с тежки икономически санкции френския бизнес (Турция е трети икономически партньор на Франция, а стокообменът между двете страни е около 12 млрд. евро). В нощта на 23 срещу 24 януари 2012 г. френският Сенат ратифицира със 127 гласа „за“ и 86 „против“ този закон, с който на 22 декември 2011 г. френското Национално събрание (долната камара на парламента) постанови наказателна отговорност за публичното отричане на геноцида срещу арменците, извършен през 1915 г. Законовият текст предвижда затвор до една година и глоба от 45 000 евро за всеки, който отрича публично този законово признат факт. В момента Франция признава два геноцида – избиването на евреите по време на Втората световна война и това на арменците по време на Първата световна война. Арменският външен министър Едуард Налбандян определи гласуването във френския Сенат като историческа инициатива, която ще допринесе за предотвратяване на други престъпления срещу човечеството. Арменците настояват, че близо милион и половина техни сънародници са станали жертва на геноцид в Османската империя през 1915 г. Турция пък твърди, че жертвите сред арменците са били между 300 000 - 500 000 и че не става дума за геноцид, а за гражданска война, в която са били дадени почти толкова жертви и от турска страна. Каква е историческата истина? И на какво почиват всички тези твърдения, щом голяма част от турските архиви от епохата и до днес си остават закрити? В отговор на тези въпроси предлагаме интервюто пред сп. “L’Histoire” (n°341), дадено от турския историк Фуат Дюндар, известен изследовател на този период, който днес преподава в Съединените Щати.

Саркози поиска от правителството нов текст на закон за геноцида

Източник: vesti.bg

Искането бе отправено малко след като Конституционният съвет отхвърли приетия вече от френския парламент закон за криминализиране на отричането на геноцидите.

Френският президент Никола Саркози поиска правителството да подготви нов текст на закон за геноцидите, предадоха Ройтерс и Франс прес.

Искането бе отправено малко след като най-висшата юридическа инстанция на Франция, Конституционният съвет, отхвърли приетия вече от френския парламент закон за криминализиране на отричането на геноцидите, в това число и на арменския от 1915 г.

Законът за арменския геноцид е противоконституционен, отсъди френския Конституционен съвет

Източник: PRESSCLUB Information Agency

ПАРИЖ, Франция (PIA). Конституционтият съвет на Франция реши, че законът за криминализиране на отричането на арменския геноцид е противоконституционен, – предаде France presse.
Съдът се позова на това, че законът е в разрез със свободата на изразяване. Законът, предизвикал криза в отношенията на Франция с Турция, се ползваше с подкрепата на френския президент Никола Саркози.

Брутално! Ватикана публикува секретни документи за арменския геноцид

Източник: Информационна агенция "КРОСС"

Ереван, Армения /КРОСС/ Ватикана започва публикуването на класифицирани документи, които се съхраняват в архивохранилищата й. Според информация на турското електронно издание "HaberTurk", хронологически материалите обхващат събития от последните 400 години. По думите на неназован източник на медията, най-старият документ датира от VІІІ в. сл. Хр.


Сред обнародваните свидетелства ще бъдат и такива, които ще покажат непознати до този момент събития от историята. Част от тях несъмнено ще осветлят и такива оспорвани термини какъвто е например т.нар. "арменски геноцид", осъществен между 1915 и 1922 г. от Турция.

Може ли ислямът и Западът да съжителстват в Турция

Източник: в. СЕГА

Парадоксът на Анкара е, че зове другите за реформи, а самата тя трудно се променя

В. "Хъфингтън пост"



Пол Бенджамин Остър (роден 1947 г.) е американски
писател, известен с творбите, които са смесица на абсурд,
екзистенциализъм, въображаема престъпност и
търсене на идентичност. По-известните му творби са
"Трилогията Ню Йорк", (1987), Луна дворец (1989),
Музиката на случайността" (1990),
"Книга на илюзиите" (2002), и "Бруклински безумия" (2005).
Произхожда от еврейско семейство от средната класа,
родителите му са от полски произход.
Превежда от френски. Женен с две деца.

Като стари противници те двамата са странна двойка. Турският лидер Реджеп Ердоган, нетактичен фантазьор, който превърна страната си в регионален фактор, се скара с американския писател Пол Остър, за когото са присъщи идеите на екзистенциализма. Словесната престрелка започна, когато Остър съобщи пред турски вестник, че няма да замине за Турция, защото в тази страна държат десетки журналисти в ареста. Той припомни язвителната реплика на премиера Ердоган по въпроса, чиято същност бе: "На кого му пука". В това перчене турският лидер победи без никакви усилия. Но неговият отговор подчертава главоблъсканицата на една възходяща държава, която призовава един разбунен регион към реформи, но самата тя се бори със собственото си реформиране. Както героите на Пол Остър търсят своята идентичност, така и Турция води тежка борба със себе си. Казано метафорично, Турция има раздвоение на личността. В по-голямата си част това й служи добре. Като съюзник на НАТО тя има лостове за влияние на Запад. Като мюсюлманска нация тя изглежда като пример за процъфтяване и демократична политика в очите на ислямските държави, които се освобождават от авторитарните режими, или на Сирия, която все още е в кървава схватка.