Сумгаит: Ненаказаният Геноцид - Коментар на МВнР на Република Нагорни Карабах

Коментар на МВнР на Република Нагорни Карабах

26-29 февруари 1988 при фактическа подкрепа на азербайджанската власт и при бездействието на ръководството на СССР, в град Сумгаит на Азербайджанската Съветска Социалистическа Република са извършени масови погроми срещу арменците, което предизвиква потрес сред световната общественост с жестокостта и безчовечността на действията.

Клането на арменци в Сумгаит е реакцията на законното волеизявление на народа на Карабах за присъединяването му към Армения и олицетворение на политиката на ненавист към арменците провеждана от азербайджанските власти, водена през целия съветски период. Масовите погроми срещу арменци в "космополитния" Сумгаит, преследват целта да блокират възможността за разрешаване на конфликта, да ужасят арменците от Нагорни Карабах с представи за предстоящи нови кървави акции и да ги принудят да се откажат от национално-освободителни борби. Десетки са убити със садистична жестокост, множество от тях са изгорени живи, след като са били пребити, измъчвани и насилвани. Стотици остават инвалиди за цял живот, хиляди поемат към бягство и приемат живота на бежанци.

След сталинските зверства, пишат в онези дни московските учени в своето отворено писмо до арменските си приятели - в страната ни не се е случвало нищо, което така жестоко да ни хвърля назад от цивилизацията към варварство.

Клането на арменци в Сумгаит е организирано щателно и от психологическа и от идеологическа гледна точка. На антиарменските сборища и митинги, започнали да се организират на 26 януари на централния площад, ръководителите на града открито призовават към насилие спрямо арменците.

На 27 февруари "митингите" прерастват в насилствени действия. Ако на първия "митинг" пред сградата на Сумгаитския градски комитет присъстват по-малко от 50 човека, то на следващия ден броят на участниците нараства до няколко хиляди. В своето обръщение вторият секретар на градския комитет на партията Мелек Байрамова, настоява арменците да напуснат Азербайджан, а азербайджанският поет Хадъ Адовлу завършва речта си с думите "Смърт на арменците!"

Освен ръководството на града, на трибуната са представители на правоохранителните органи и не случайно в дните на погромите се регистрират безпрецедентни случаи на бездействие и бездушие от страна на сътрудниците на вътрешните работи.

От заключението на обвинението по углавно дело 18/60233 по обвинението срещу Ахмед Ахмедов Имани оглу, Илгам Исмаилов Азат оглу , Явар Джафаров Гияс оглу: "На въпроса на адвокат Шапошникова: "Защо не сте се обадили на баща си, който по това време е бил на работа, и не му разказахте за това, което се случва във вашия квартал?" Свидетелят Д. Зарбалиев (бащата на свидетеля е работил в милицията на г. Сумгаит) отговаря: "За какво ми е притрябвало да се обаждам? Милицията знаеше, и всички знаеха какво става. Това не беше първия ден на погроми."

На "митингите" открито се формира атмосфера на масова психоза и истерия. От трибуните призовават мюсюлманите към сплотяване и към изпълнението на дълга и обявяване на война срещу "неверниците". Разпалени от фашистки призиви и подгряни от алкохола, раздаван безплатно от камионите, натъпкани с наркотици, погромаджиите, убеждавайки се в своята безнаказаност, с нови сили подхващат нападенията над домовете на арменци, масови побои срещу тях, убийства и насилие, които продължават до  късна нощ. На чело на тълпата се оказва не кой да е, а първият секретар на Градския комитет на Комунистическата партия в Сумгаит Джахангир Муслимзаде, със знамето на Азербайджан в ръце. В авангарда на

тези банди са и известни хора от Сумгаит - директорът от средното училище №25, актриса от театър "Араблински" и т.н.

"Съветският съюз никога не е преживявал това, което се случи след това. Банди от по десет до петдесет и повече човека вилнеят из града, трошат прозорци, палят автомобили, но най-главното - търсят арменци:, - пише списание "Родина (№4, 1994г., стр. 82 - 90)

От показанията на Хасан Мамедов (протокол от съдебното заседание, г. Москва, Върховен съд на СССР, 18 октомври - 18 ноември 1988 г.)

"Видях, че изпод влака измъкнаха мъж на средна възраст и започнаха да го бият, основно го удряха в гръб... Той лежеше на 3 метра от мен. До него гореше огън. Магерамов Низами и Фаталиев Физули - Низами за краката, Физули за ръцете, вдигнаха мъжа от земята и го хвърлиха в огъня. В това положение торсът се оказа в огъня, а краката извън него. Виждах това много ясно, защото още беше светло. Хвърленият в огъня човек още беше жив. Съдя за това по опитите му да се претърколи от огъня. Но един мъж в черно яке и дънки придържаше падналият с едно парче от арматура в пламъците и не му позволяваше да се преметне настрани..."

Едва на 29 февруари в Сумгаит са пуснати части на редовната войска, но те не установяват контрол над положението веднага. Убийствата и погромите над арменци продължават. Едва привечер армейските части пристъпват към решителни действия.

Централната власт не е заинтересована от установяването на точния брой жертви от вакханалията в Сумгаит. Официално е обявено, че загиналите са 36 арменци и 6 азербайджанци. През това време в своята книга "Карабах: Между мирът и войната" британският изследовател Том де Ваал пише: "Ако се обърне внимание на регистрационните номера на лекарските актове за смърт, ще стане ясно, че през онези дни в моргите са регистрирани минимум 115 трупа... А такъв брой жертви от естествена смърт са изключени, дори само поради причината, че за предходните 2 месеца са били регистрирани не повече от 72 смъртни случая" ("Февраль 1988: Азербайджан", глава 2)

За това, че геноцидът срещу арменците е бил планиран години по-рано, а не е стихийна акция на група хулигани, както се опитват по-късно да представят погромите съветските власти и съдебната власт, свидетелстват неопровержими факти: самоделно измайсторено хладно оръжие за погроми над промишлени предприятия в града. съставени списъци на живеещите в града арменци с цел физическото им унищожение. бездействие на органите на властта; допускане до трибуните на митингите на специално подготвени провокатори, държащи зомбиращи речи пълни с омраза; погромаджиите намират съдействие от страна на местната милиция; изключване на телефонните абонати от арменски произход от телефонната мрежа; спиране на електричеството в кварталите където се извършват погромите. добре координираната дейност на бандите; раздаване на арматура, парчета тръби, чакъл, шишета с бензин и алкохол на погромаджиите; липса и отказ на помощ за пострадалите от страна на медицинския персонал в града; заличаване на следите на престъпления (спешен ремонт на разбитите магазини, жилища и др.) и укриване от правосъдието на организаторите и на голям брой от извършителите на геноцида.

От обвинителното заключение по углавно дело 18/60233 срещу Ахмед Ахмедов Имани оглу, Илгам Исмаилов Азат оглу , Явар Джафаров Гияс оглу: "Свидетел М. Илясов, руснак: "От моето жилище виждах, как в нашия квартал пристигна една газка - 24 черна ан цвят. Към колата се приближиха двама от тълпата. БЕз да излизат от колата, седящите в нея хора, казаха нещо на приближилите се и те веднага се върнаха в тълпата. След това погромите започнаха с нова сила. Смятам, че те предварително бяха информирани за адресите на арменци. Правя си този извод защото погромаджиите безпогрешно влизаха именно във входовете където живееха арменци... Всичко това не беше някаква спонтанна хулиганска постъпка, а беше действие срещу конкретен етнос, срещу арменците. Не срещу вуснаци или други нации, а срещу арменци, именно тях търсеха."

Свидетел С. Гулиев пояснява на съдебното заседание: "Тези хора бяха събирани не за един ден, защото да събереш хиляда души само за един ден е невъзможно. "

Свидетел М. Мамедов: "Човекът с мегафона (Ахмед Ахмедов) крещеше, че не трябва да се руши, защото жилищата ще останат след това за тях, а трябва само да се избиват арменците, които живеят в тях."

Свидетел Т. Тахмазов, домоуправител: "Беше разпоредено от представителя на ЦК на комунистическата партия на Азербайджан Ганифаев, да се изгорят и да се заровят всички повредени и строшени вещи. Така и направиха, при това много оперативно. На следващото утро от градския изпълком изпратиха ремонтно-строителни части в 412-ти  квартал, а те събраха труповете и разчистиха разрушенията."

Вестник "Сумгаитски комунист" (№57 от 13.05.88 г.) пише "В дните на усложнена ситуация в цеха на завода за тръби започнаха да се произвеждат брадви, ножове и други предмети, които биха могли да се използват от безчинстващите елементи."

Съвсем очевидно е, че от неразкрити от следствието лица, са създадени всички условия за извършване на масови погроми над арменци.

На 29 февруари 1988 година в Кремъл се провежда заседание на Политбюро на ЦК на КПСС, на което за първи път официално под грифа "строго секретно", се отбелязва, че масовите погроми и кланета в Сумгаит се осъществяват по етнически признак, т.е. изключително срещу лица от арменски произход и национално самосъзнание. Но официалните органи на СССР избързват да наложат табу на темата "Сумгаит", изкуствено разделяйки масовите погроми над арменци на отделни, изолирани престъпни случаи. Престъпленията, които съгласно международната конвенция за геноцида трябва да се квалифицират като престъпления срещу човечеството, са квалифицирани като престъпления от хулигански подбуди. С други думи, бил е замаскиран извършеният геноцид, а неговите организатори са скривани под чадър на официално ниво.

В частност, без наказание остават градските и правоохранителни органи, въпреки че много очевидци сочат известни в града лица, непосредствени участници в митингите. Още повече, прокурорът на Сумгаит Исмет Гаибов по-малко от година след кланетата на арменци в града, където е осъществявал контрол над правовия ред, е назначен... за генерален прокурор на Азербайджан. Единствено комунистическият лидер на Симгаит Муслимадзе е отстранен от своя пост, макар че и той не бива привлечен към съдебна отговорност. По-скоро заради това, че добре информираният Муслимадзе на скорошният пленум на ЦК на КП на Азербайджан директно обвинява ръководството на републиката в клане: "На пленума на ЦК на КП на АзССР на 21 май 1988 г. бившият секретар на ГК на КП на Сумгаит обвини ръководителите на републиката за трагичните събития в Сумгаит. Напълно подробно изказване за това направи пред бюрото на ЦК на КП на АзССР в навечерието на разглеждането на неговата персонална отговорност, с което всеки може да се запознае от стенограмите" ("Епоха" №4, 13 септември 1990 г.)

За съжаление, до днес  погромите организирани в Сумгаит на 27-29 февруари на най-високо държавно ниво, не получават адекватна политическа и юридическа оценка, а Московският съдебен процес не прилича на Нюрнбергският, тъй като не биват изровени корените на масовите престъпления.

Политиката на премълчаване по повод геноцида в Сумгаит, Укриването на породилите го причини и безнаказаността на неговите фактически организатори, направиха възможно провеждането на етнически чистки на територията на цялата република от властите на Азербайджанската ССР, достигнали своята кулминация в кървавата вакханалия от януари 1990 година в столицата Баку, а по-късно довеждат до широкомащабна военна агресия срещу народа на Нагорно-Карабахската република.

През това време, истината за Сумгаит, както и материалите от Нюрнбергския процес са нужни на човечеството, за да избегне повторението на "кафявата чума".

Превод от руски: Флора Агопян