Безспорното и спорното за арменския геноцид

Този материал е изнесен по време на Националната конференция на тема "Арменският геноцид. 97 години от най- кървавото престъпление срещу човечеството" - Велико Търново, 2 – 3 май 2012г.


Автори:

Масис Хаджолян - Доктор по право, доцент на Варненски свободен университет „ Черноризец Храбър”.
Аведис Бейлерян - Студент по право, Варненски свободен университет “ Черноризец Храбър”




Рафаел Лемкин

 Понятието “ геноцид” е морфологичнто образование от гръцката дума род, племе и латинския глагол убивам. То се въвежда в научния език от полския юрист Рафаел Лемкин през 30-те години на миналия век и получава правна регламентация след Втората световна война, с приетата от ООН на 9 декември 1948 година “ Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид” на ООН и със съответните престъпни състави на националните наказателни закони.


Обективната страна на престъплението обхваща: убиване на членове на група; причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членове на групата; умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти; мерки за предотвратяване на ражданията на групата; насилствено предаване на деца от групата на друга група. Наказуеми са самите действия на геноцид, заговор за извършване на това престъпление, пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид, съучастие в геноцид. Субективната страна на престъплението обхваща наличие на специална цел- да се унищожи , отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група.

АРМЕНСКИЯТ ГЕНОЦИД И АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА

Този материал е изнесен по време на Националната конференция на тема "Арменският геноцид. 97 години от най- кървавото престъпление срещу човечеството" - Велико Търново, 2 – 3 май 2012г.


Автори:
Нерсес Кетикян - Пастор на Арменската Евангелска Методистка Църква - Варна.
Масис Хаджолян - Доктор по право, доцент на Варненски свободен университет „ Черноризец Храбър”.


Откакто Армения е приела християнството, нейните врагове са се стремяли да унищожат извора на арменската вяра и вдъхновителя на нейната смелост – Арменската Църква. Те са знаели, че ако успеят да откъснат арменците от тях, много по - лесно ще успеят да ги завладеят и управляват. Затова , и в Османската империя, Арменската Църква е била мишена на непрекъснати атаки. А по-късно , когато на 24 април 1915 година правителството на младотурците арестува стотици видни интелектуалци на арменския народ, сред тях има и много висши духовници.Още преди това, духовенството усеща какво предстои за арменския народ. То разбира, че нещата са много сериозни, защото всичко е планирано и организирано от турското правителство.