АРМЕНСКИЯТ ГЕНОЦИД И АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА

Този материал е изнесен по време на Националната конференция на тема "Арменският геноцид. 97 години от най- кървавото престъпление срещу човечеството" - Велико Търново, 2 – 3 май 2012г.


Автори:
Нерсес Кетикян - Пастор на Арменската Евангелска Методистка Църква - Варна.
Масис Хаджолян - Доктор по право, доцент на Варненски свободен университет „ Черноризец Храбър”.


Откакто Армения е приела християнството, нейните врагове са се стремяли да унищожат извора на арменската вяра и вдъхновителя на нейната смелост – Арменската Църква. Те са знаели, че ако успеят да откъснат арменците от тях, много по - лесно ще успеят да ги завладеят и управляват. Затова , и в Османската империя, Арменската Църква е била мишена на непрекъснати атаки. А по-късно , когато на 24 април 1915 година правителството на младотурците арестува стотици видни интелектуалци на арменския народ, сред тях има и много висши духовници.Още преди това, духовенството усеща какво предстои за арменския народ. То разбира, че нещата са много сериозни, защото всичко е планирано и организирано от турското правителство.

Епископ Нерсес
Хараханян

На 8-ми ноември 1914 г. духовния пастир на град Муш епископ Нерсес Хараханян пише на арменския патриарх в Константинопол архиепископ Завен Йехиаян:

„ Времената са опасни. Народът е приел да се лиши от всичко, само за да има сигурност за живота си. Но кой ще му даде желаната сигурност? Правителството? То самото е извора на всички безредици и злини. Обстоятелствата потвърждават, че тези съмнения на хората не са безоснователни. Правителството с държанието си разкрива, че е загубило изцяло доверието си към арменците, и, че то е, който насъсква и въоръжава тъмните елементи срещу арменците. Немския консул в Мосул Холщайн, който вчера ни посети, директно каза, че правителството се съмнява в арменците. Дълго дадохме обяснение и обявихме, че правителството греши, мислейки, че турските арменци са съмишленици на руските арменци. Със цел да осигури доброволци или възползвайки се от това, не остана крадец, разбойник и хулигани, които да не въоръжи. Тия дни от Сасун, от Хут, оттук - оттам, доведоха групи въоръжени кюрдски доброволци, които са насъскани срещу арменците и арменските села и по пътя си нанасяха много щети. Има сигурни знаци, че правителството търси причина за да причини бедствия на арменците в нашия област. И срещу тази тревожна ситуация, освен небесната защита, друго средство не виждаме.” ( Архиепископ Завен, Спомени на един патриарх, Кайро, 1927 г., стр.71. )

Върховен Патриарх и
Католикос на всички
арменци
Геворг V Суренянц

Арменската църква тревожно предупреждава и настоява за намесата на другите държави за предотвратяване на тежки последствия за арменския народ. В писмо на Католикоса на всички арменци Геворг V до руския цар Николай ІІ от 24 декември 1912 година той посочва, че арменския въпрос стои пред европейската дипломация от 34 години назад, но остава нерешен. На основата на приведени факти за изтребление на триста хиляди арменци през 1895-96 година, той представя молбата на арменското население в Турция за осигуряване на техния живот , на тяхната чест и тяхното имущество и за предоставяне на възможност за тяхното свободно духовно и културно развитие, за да не се предаде целия народ на окончателно изтребление.

На 4 август 1914 година, същият глава на арменската църква се обръща с писмо към руския ръководител на Кавказ с молба за защита и подобряване на положението на арменския народ в Турция, с конкретни предложения за широко самоуправление.

На 7 април 1915 година, в писмо до министъра на външните работи Сазонов, Католикосът съобщава за избиването на обезоръженото и беззащитно арменско население в Ерзерум, Зейтун и много други населени места с молба за хуманно покровителство и защита. В писмото се съобщава, че някаква молба е отправена от него и до президента на САЩ и краля на Италия. В ново писмо от 14 май 1915 г. до същия министър Католикосът сочи, че арменското население в Турция преживява „страшни дни на изпитание. Всичко свято-религия , светини и семейна чест на арменците възмутително е осквернено от турци, войска и кюрди и цялата им собственост е предадено на огън и меч” (Геноцид армян в османской империиь под редакцией проф. М. Г.Нерсисяна, Ереван, 1966 г., стр. 218, 242, 247.) Църковният глава се обръща с молба за осигуряване съдействието и на неутралните държави и съюзниците на Русия.

За трети пореден път, с писмо от 5 юли 1915 година, Католикосът се отнася към министъра на външните работи Сазонов с информация, че „ по заповед на турското правителство в Турция се извършват масови избивания на арменци, нечувани зверства, насилствено изселване на арменци в Икония и Месопотамия, където от неблагоприятните условия и климата те окончателно ще загинат, което съставлява и целта на турското правителство” (Същото съч.,стр.157)

Арменския Патриарх в
Константинопол
архиепископ
Завен Йехияян

Арменците биват заточени и убити не само поради националната си принадлежност, а и заради вярата си. Във всички населени места един от първите хора, които са били арестувани и убити, са били свещенослужителите. За трагедията на арменските духовници се чете в писмото на арменския патриарх в Константинопол архиепископ Завен към Архиерея на Арменската Църква в Америка Архимандрит Арсен Вехуни на 30 март 1916 г.

Епископ
Съмбат Саатетян

„От архиереите, епископ Съмбат Саатетян от Карин е убит до Кемах от разбойници, докато са го водили заедно с други арменци към Междуречието. Архимандрит Геворг Турян от Трапизон по време на бойните действие до Карин е убит, докато е пътувал. Архимандрит Вахинак Торекян от Шапин Гарахисар е загинал по време на обстрелване на града. Архимандрит Анания Хазарапетян от Баберд по местно нареждане е предал духа си на бесилката. Архимандрит Вардан Акопян от Муш е умрял в затвора от бичуване. Архимандрит Мъкъртич Зълхатян от Тигранакерт е убит в затвора със счупване на черепа му.Арестували са Архимандрит Шаварш Сахакян от Йевдокия и са го водили до Себастия и по пътя е убит. Архимандрит Пъсак Тер-Хоренян, вързан с вериги заедно с други хора, са водили до Тигранакерт и по пътя е убит от множество пробождане. Епископ Нерсес Даниелян от Хозхат е убит до Себастия на брега на река Алис заедно с други 450 души от Хозхат. Архимандрит Артавазд Галантерян от Йедесия е убит в града заедно с други 60-70 арменци преди последното клане. Смъртта на епископ Йезник Галпакчян от Балу, архимандрит Сурен Галемян от Бахеш, архимандрит Йехише Чаноян от Съхерди, архимандрит Геворг Налбандян от Чарсанджаг, архимандрит Меликседек Ховивян от Йерзънка и Кемах, архимандрит Хамазасп Йедесян от Самсон и епископ Хорен Димаксян от Кюрин е сигурна, но все още не са известни обстоятелсвата около смърта им. Епископ Хосров Пехрикян от Кесария е осъден на доживотен, а архимандрит Паргев Даниелян на пет години затвор, но не се знае къде са. Епископ Степанос Ховакимян от Никодимея, архимандрит Гарегин Хачатрян от Гония и епископ Карапет Мазлумян от Бандърма са депортирани заедно с паството си- първият в Халеп, вторият в Мампич а третият в село Азихие на Келис. Освен тях, от останалите живи архиереи, епископ Гънел Галемкярян е затворен в една къща в Себастия, епископ Матеос Инджеян от Измир и епископ Петрос Сараджян от Хаджън все още са в епархията си. Дори не се смилиха над католикоса на Киликия Сахак 2-ри и бе заточен в Пап до Халеп, а после в Йерусахем, където е и сега” (Държавен централен исторически архив на Република Армения - ДЦИАРА).

Архимандрит
Пъсак Тер-Хоренян

Арменският патриарх в Константинопол архиепископ Завен прави всичко възможно за да предотврати масовото избиване на арменското население в Западна Армения, но действията му остават без резултат. Той провежда редица срещи с високопоставени представители на властта, но никой не обръща внимание на неговите молби. Това също доказва, че Арменския Геноцид е извършен от най-високо ниво.



Към края на 1914 г. значително се увеличава броя на арменците, които напускат домовете си в Западна Армения и се насочват към Източна Армения и Кавказкия регион. Това постепенно се превръща в национална катастрофа. Армения няма своя държава и цялата тежест по приемането на тези бежанци пада върху Духовния Център на Арменската Църква Св. Ечмиадзин.

На 28 декември 1914 г., по заповед на Върховния Патриарх и Католикос на Всички Арменци Геворг 5-ти Суренянц е създадена Комисия за Братска Помощ. За председател е назначен епископ Йепрем Сукиасян. Католикосът нарежда:

„1. Спешно да се събере информация за арменските бежанци, които заради руско-турската война, са напуснали домовете и собствеността си и се намират в тежко състояние, разпръснати навсякъде.



2. Да бъде изследвано състоянието на представителите и на доверените хора по места и да Ни докладвате за резултатите.

3. Да се подържа връзки с Комисиите на Братска Помощ, които са създадени в различни градове по моя заповед, да им се дадат важни сведения за бежанците и да бъдат помолени да дадат информация за техните действия и да Ни докладвате.

4. Да се обединят действията на всички Комисии за Братска Помощ и при необходимост, предварително приемайки важните нареждания, да бъдат поканени тук - Св Ечмиадзин техни представители, за да се приемат общи принципи на действията в помощ на бежанците.

5. Да се съветват редовно с представителите на близките градове и граничните местности, за да бъдат редовно настанявани и пазени бежанците в селата от околността в това студено време.

6. Да се положат грижи за всички , да им се даде медицинска помощ и да бъдат утешавани духовно.




7. Да се получи от Синода на Св. Ечмиадзин запечатана счетоводна книга и да се записват всички сметки по реда си и с предварително позволение от Нас да се получат от касиера на Първопрестолния необходимите пари в полза на бежанците.” (в-к „ Арарат”, 1915 г., бр.1, стр.4-5)

Върховен Патриарх и
Католикос на всички
арменци
Хорен Мурадбекян

Комисията веднага започва да работи. На 31 декември 1914 г. председателя на комисията пише писмо до Архиерея на Ереван епископ Хорен Мурадбекян да помоли разрешение от губернатора бежанците да бъдат настанени в околните села, понеже непрекъснато идват нови хора, които са в ужасно състояние и има опасност от болести и епидемия.

Епископ Хорен веднага изпълнява молбата и 17 януари 1915 г докладва на Комисията:

„До днес от пристигналите в Ереван бежанци , около 1500 души са настанени в Ереван, а другите - в различни села. Местния изпълнителен орган не пести сили за да осигури на всички топли дрехи, легла, храна и др. Не са спрели да пристигат нови бежанци от Персия и от Турция през Ечмиадзин, които са настаняват по най-бързия начин” (ДЦИАРА)



Пред сградата на сиропиталищито
в Св. Ечмиадзин

По настояване на Католикоса комисията започва още по - интензивна работа. Започват по-конкретни действия. 24 януари На 1915 г. Комисията взема следните решения:

„1. Да се организира редовното хранене на бежанците,

2. Едновременно да се направи статистика,

3. Да са раздадат дрехи и спално бельо,

4. Навсякъде да се организира медицинска помощ,

5. Да се създадат благоприятни условия, да бъдат отворени бани,

6. С всичко да бъдат подпомогнати сираците и бедните деца с грижите и за образуванието им,

7. Да бъдат организирани работни места за работоспособните.” (ДЦИАРА)



Арменски сираци в двора на
Св. Ечмиадзин

Според едно писмо на Католикоса Геворг 5-ти до граф Воронцов-Дашков, изпратен на 14 март 1915 г., само бежанците, които са около Първопрестолния Храм Св. Ечмиадзин са над 60 000 души. В писмото си главния редактор на вестник „Арарат” архимандрит Бабген Ахавелян пише на архиерейския наместник на Бесарабия архимандрит Тирайр:

„Знаеш, че цялата работа на „Арарат” е върху мен, доколкото е възможно, работя, въпреки че около мен бежанците представят ужасна картина. Цял ден с тях се занимаваме. На ден 5-6 хиляди влизат и излизат, а тук на място , Ечмиадзин е пълен с над 60 000 души. Ситуацията е ужасна. В резиденцията на Католикоса сме събрали над 3 000 сираци. Станало е сиропиталище и болница. Липсват ни работници” (Матеранатаран, архив на архимандрид Дирайр,кореспонденция 126, док.449.)



Персонала на сиропиталищито
в Св. Ечмиадзин

Арменската Църква прави всичко това , като понася огромни човешки и материални загуби. Осъзнавайки важната роля на християнството и специално на Арменската Апостолическа Църква в живота на арменския народ, турското правителство целенасочено избива духовниците, чиито брой надвишава четири хиляди. Жертви стават и онези духовници, които, въпреки, че са извън пределите на Турция, но грижейки се за бежанците и сираците, се заразяват и умират от различни болести. Унищожени са огромни количества християнски културни ценности: над две хиляди манастири и църкви, десетки хиляди ръкописни книги, съставна част на световното културно наследство.



Загуби търпят и Арменската Католическа и Евангелската църква. До 1915 г. в Западна Армения арменски католически общности има в Съваз, Адана, Анарзаба, Ерзърум, Харберд, Муш, Измир и други места. Имало е епископски престоли в Константинопол, Алепо, Бейрут, Мараш, Адана и Диарбекир. По време на Арменския геноцид са затворени или унищожени 16 от 19 епархии, 117 от 156 църкви, 98 от 110 мисии, 137 от 148 училища, 21 от 32 манастира, 5 от 6 семинарии. Избити са 8 епископа, 111 свещеника, 53 игуменки, 15 монаси от манастира Змъмар и над 65 000 арменци католици.

До Арменския Геноцид в Турция е имал 137 Арменски Евангелски Църкви, 82 ръкоположени пастири, 97 проповедника, 270 неделни училища, 7 колежа, 46 гимназии и 3 богословски семинарии. Евангелските вярващи арменци са били около 51 000 души. От тях оцеляват само 14 000. А днес в Турция има само една Арменска Евангелска Църква, която е възстановено преди няколко години



П-р Нерсес Кетикян



По време на Панихида се чете една част от Евангелието на Йоан. В 24-ти стих на 12-та глава се казва: „ Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.” Турската държава, под ръководството на нейни злощастни водачи, унищожи арменските църкви, но арменският народ построи нови по целия свят. Тя уби много арменски духовни водачи, но хиляди свещеници днес проповядват в тях Божието Слово. Изгориха се ценни ръкописи, но не случайно тази година град Ереван беше обявен за Световна Столица на Книгата.

Д-р Масис Хаджолян

Историята е познание за миналото, но тя е и основание за размисъл и поука за настоящето и бъдащето. Съвременният свят показва симптоми на разум, които трябва да се оползотворят в отношенията между Турция и Армения . Народите не са виновни за злодеянията на техните управници. Арменските жертви не зоват към мъст, а призовават към държавно признание на историческата правда със съответни обществено-правни последици от това. Това ще отвори общ път на развитие на двата съседни народа в името на тяхното благоденствие.



Допуска се публикуване на този материали само с посочване на източника и добавяне на линк към БЛОГА НА КАИ "ХАЙ ТАД". Благодаря.