Безспорното и спорното за арменския геноцид

Този материал е изнесен по време на Националната конференция на тема "Арменският геноцид. 97 години от най- кървавото престъпление срещу човечеството" - Велико Търново, 2 – 3 май 2012г.


Автори:

Масис Хаджолян - Доктор по право, доцент на Варненски свободен университет „ Черноризец Храбър”.
Аведис Бейлерян - Студент по право, Варненски свободен университет “ Черноризец Храбър”




Рафаел Лемкин

 Понятието “ геноцид” е морфологичнто образование от гръцката дума род, племе и латинския глагол убивам. То се въвежда в научния език от полския юрист Рафаел Лемкин през 30-те години на миналия век и получава правна регламентация след Втората световна война, с приетата от ООН на 9 декември 1948 година “ Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид” на ООН и със съответните престъпни състави на националните наказателни закони.


Обективната страна на престъплението обхваща: убиване на членове на група; причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членове на групата; умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти; мерки за предотвратяване на ражданията на групата; насилствено предаване на деца от групата на друга група. Наказуеми са самите действия на геноцид, заговор за извършване на това престъпление, пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид, съучастие в геноцид. Субективната страна на престъплението обхваща наличие на специална цел- да се унищожи , отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група.


България е между страните, които приемат конвенцията и включва геноцида в главата за престъпленията срещу човечеството. Между Конвенцията и Наказателния кодекс няма разлика, ако се приеме, че „ заговор” за престъпление, посочено в Конвенцията обхваща и формата „ приготовление” , инкриминирано изрично в българския коздекс.

Геноцидът е международно престъпление, включено в групата на престъпления против мира и човечеството. Негов субект може да бъде преди всичко физическо лице. Налице е доктринален спор дали и държавата може да бъде субект на такова престъпление. Основно възражение на такава теза е невъзможността държавата като юридическо лице да получи съответстващо на това престъпление наказание. Но има и схващане,че държавата като субект на престъпление може да носи и други видове международни отговорности ( морално-политическа и материална ), които, макар и отчасти, обезщетяват или удовлетворяват засегнати физически лица, техни наследници и държави /1/. Между конкретните ф орми на отговорност на сържавата са ресторация( възстановяване на предишни състояния, вкл.освобождаване на анексирани територии), сатисфакция ( извинение), реституция ( възстановяване на причинени материални вреди в натура), субституция ( заплащане на вреди, при невъзможност за връщане на фактически отнетото) и др.( 2).

При арменския геноцид тъкмо този въпрос е актуален. Арменската държава и арменските общности в чужбина настояват Турция да признае, че деянията спрямо арменците в Турция по съдържание представляват геноцид. Знае се, че понастоящем няма живи физически лица, които да носят наказателна отговорност за такова престъпление.И да имаше такива, отговорността им можеше да бъде не за престъпление „ геноцид” , а по други национални или международни наказателни норми. Причината е в основния принцип на наказателното правосъдие , че никой не може да носи наказателна отговорност за деяние, което не е съставлявало престъпление по време на извършването му. Друг е въпроса, че няма правни пречки турската държава да понесе други видове отговорности за стореното спрямо арменското етническо малцинство.

Коренът на арменския
въпрос е в поделянето
на Армения между
Турция и Персия през 1639 г.

Коренът на арменския въпрос е в поделянето на Армения между Турция и Персия през 1639 г.,като западната й част попада под турска власт. По-късно,по силата на мирен договор от 10 февруари 1828 г. между Русия и Персия , източна Армения се присъединява към Русия, през 1918 г. в тази част се образува за кратко време самостоятелна арменска държава, а през 1920 г. тя се съветизира и по-късно влиза в състава на СССР. Но западна Армения и до днес остава в състава на Турция. От 17 век и до съвременността голяма част от арменското население е лишено от основни човешки права.

Подписване на Санстефанския
мирен договор от граф Игнатиев

Арменският геноцид е резултат на политиката на Турция в хода на първата световна война. Тя се предхожда от действията на последния турски султан-Абдул Хамид ІІ , който отказва да осъществи реформи в областите с арменско население , предвидени в чл. 16 на Сан-Стефанския мирен договор , чл.61 на Берлинския договор и специалния план за реформи, предложен от посланиците на Англия, Франция и Русия. Той утежнява положението на това население , през 1893 г. напада Сасунския район и избива над десет хиляди души. Нови организирани погроми се извършват по повод арменска демонстрация в Цариград през 1895 година в подкрепа на плана за реформи и на завладяването на “ Банк Отоман” от група арменски младежи през 1896 година. В тези години загиват около триста хиляди арменци и стотици села и градове биват опустошени. Реално, това са действия на геноцид . Наистина, налице са факти на обоснована народна съпротива срещу турските изстъпления . Но тя е от такъв характер и мащаб, които не дават основание за заменяне на правната отговорност на евентуално конкретни виновни лица за нарушаване на законите, с поголовно избиване на гражданското население.

Бабкен Сюни
Организатора на завладяването
на “ Банк Отоман”
през 1896 година

В историческата книжнина, поведението на Турция през 1893-96 година не е детайлно представено и задълбочено оценено от правна гледна точка. Затова проблемът за геноцида се свързва главно с поведението на друг публичноправен субект- националистическата партия “ Единение и прогрес”, накратко назована “ младотурска партия”, коато през 1908 г.осъществява държавен преврат- сваля султан Абдул Хамид” ІІ и установява гражданска държавна власт. Султанът е официално детрониран на 27 април 1909 г. Русия прави опит да облекчи положението на арменците в Турция, като отново предлага, този път на младотурското правителство, план за тяхната автономия. Но това не се осъществява. Турция се включва в първата световна война , в която Русия е на противниковата страна /3/

На тази маса е подписан
Севърския мирен договор

Младотурците се стремят да приключат периодично поставяния на международната сцена “ арменски въпрос”, с унищожаване на арменското население под формата на депортация на арменците към пустините на Междуречието и Сирия. По пътя на принудителните кервани биват посичани, избивани, изнасилвани и издавяни, умират от глад, жажда, епидемии един милион и половина арменски девици, младежи, жени, деца, старци, болни. При тежки условия преминава живота на оцелелите и настанени в изселнически лагери в новите им местонахождения, а много от тях са също умъртвени. Действията на геноцид продължават и след слизане на младотурците от политическата сцена. В края на първата световна война , от която Турция е излязла победена, с участието на Кемал Ататюрк,през 1920 г. се изготвя Севърски мирен .договор, който е благоприятен за Армения. Но той не влиза в действие. Турската армия нахлува в Киликия и прогонва френските войски, които са я окупирали. Същевременно тя подлага на физическа разправа арменското население в отделни градове на тази област. В същата година, изненадващо Турция навлиза в Армения, превзема част от нейната територия и унищожава големи части от арменското население.



Сохомон Техлерян 1921 г.
в Берлин убива
министърът на вътрешните
работи Талят паша,
който и без това е осъден
на смърт от турското
правосъдие на последвалия
наказателен процес
след края на войната,
за престъпни деяния
като държавник

 Тук е пресечната точка на темата. Близо сто години арменците търсят справедливост. Отначало тръгват по пътя на личното отмъщение ( така загиват главните организатори на геноцида - министърът на вътрешните работи Талят паша , главокомандващия турските въоръжени сили Джемал паша , Енвер паша), които и без това са осъдени на смърт от турското правосъдие на последвалия наказателен процес след края на войната, за техни престъпни деяния като държавници. Върви се по пътя на терора, за да се разбуди световното обществено мнение, а по-късно се използват обичайните средства на пропагандата и дипломацията. Последните десетилетия борбата е за признаване арменския геноцид от отделни общества и държави. Борба-защото турската държава не признава извършването на такова престъпление и остро и безкомпромисно реагира на това обвинение.

Безспорно е, че на 24 април 1915 година 235 души-арменци са арестувани и, че Министерския съвет на Турция е взел решение за разселване на арменците в пустинните области на Сирия, Палестина, Ирак , което е било осъществено и в тази акция са загинали част от тях.Това се приема от турската страна и отразява, макар и непълната обективна истина / 4/.

Следват факти, които не се приемат или се приемат с уговорки и корекции:

А) Според турските източници “ транспортираните” са били близо 600 хиляди души, а според арменската страна-много повече;

Б) Според турските източници загиналите са около 300 хиляди, а според арменската страна- един и половина милиона;

В) Турция посочва, че младотурското правителство не е имало политика на унищожение на арменците по време на тяхното преселение към пустините и, че смъртта на пътуващите се дължи на фактори, които злополучно са засегнали и турското население по време на война - обща несигурност, кървави вендета, чумна епидемия, глад, остър недостиг на горива, лекарства и пр. Арменската страна е убедена, че цялата акция е организирана със цел да се унищожи арменското население в страната.

Г) Турската страна сочи, че подбудите на правителството за неговото решение са били свързани с нуждата да се преустановят подривните действия на създаденото арменско национално освободително движение и прекъсване на връзките му с военния противник-Русия.



Османската империя
през 19-ти век

 В едно становище на американски учени , представено в Камарата на представителите на САЩ през 1985 година се изразява мнение, че въпросът за геноцида не може да засяга Турция , която е различна държава спрямо Османската империя, тъй като е само една от сегашни 25 държави, които териториално и със своето население са били включени в нея /5/. Тази теза е неприемлива. Държавата като международен и вътрешен правен субект не се влияе от промените на нейната територия, нито на държавното управление и държавното й устройство. Като съставна част на старата империя тя е неен правоприемник и носи материалните и моралните последици на този свой статус.

 

Фуат Дюндар

Относно оспорваните факти има доказателства от различно естество. Не всички са публично огласени. Много показателни са отдавна публикувани документи, изходящи и от дипломатически източници/6/. Напоследък, те се допълват от архивни материали на Ватикана, както и от данни на научни изследователи. Между тях е например, Фуат Дюндар, който се запознава с лична тетрадка на Талят паша /7/ Тя съдържа негово разпореждане за отстояване на праг на присъствие на арменците в регионите, определено процентно спрямо населението в тях. В някои региони този праг е нулев. Това сочи на една замислена дългосрочна политика на “етническо прочистване” в ущръб на основни права на арменското малцинство. Турският автор Мурат Бардакчъ, в книгата си “ Запазените документи на Талат паша” представя данните от тези документи, че през 1915 г.в Османска Турция живеят 1,256,000 арменци, а две години по-късно са сведени до 284,157 души. По тези цифри, почти един милион са изтикани от техните домове, разселени, загинали, успели да поемат бежанския път в други държави. А и да бяха 300 хиляди, според възраженията- това е една четвърт от това малцинство. Малка група ли е това и не се ли вмества в престъпния състав на престъплението геноцид? Налице са и множество гласни доказателства- разкази на лица от пострадали семейства . Към тях се отнасят и варненски арменски родове / 8/ От 134 рода, намерили място в специален сборник, 30% са бежанци от Турция по повод на Геноцида. Налице са документи на Обществото на народите , свързани с бежанците от арменския геноцид, вкл.с освобождаване на 90, 819 задържани арменски деца-сирачета и върнати на бллизките им с намеса на органите на тази организация и наличие на още 73,350 в турски институти и домове /9/Има много снимки,както и разкрити гробове на масово убити хора. Решенията на конгреса на младотурците в Солун през 1910 година сочат приетата идея на пантюркизма “Турция-само за турците” и създаване на една нова турска империя / 10 /, която е идеологическата и политическа основа за разправата с арменското население. Доказателствена стойност има и голямата бежанска вълна от 1896 година и от 1915-23 година по целия свят, вкл.и в България, по време на княз Фердинанд и правителствата на Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Васил Радославов, които създадоха условия за оцеляване и преуспяване на десетки хиляди бегълци от Турция /11/.

Книгата на Хрант Динк
Два близки народа,
два далечни съседа
Армения-Турция

Доказателствата сочат, че елементите на престъплението “ геноцид” са налице. Сегашната държавна власт в Турция проявява упорство да го признае не само,а можеби и не толкова от морални съображения, а защото се опасява от допълнителни правни последствия от такова действие.

Постепенно, фактът на арменския геноцид получава все по-широко международно признание в лицето на парламентите на много държави / 12/. Българският парламент досега не набра такава смелост, но много общински съвети проявиха политическа доблест /13/.

Арменските общности по света нямат претенции спрямо турския народ. Те знаят, че няма добри и лоши народи, има добри и лоши държавни политики. Това показва колко проницателен е извода на един мислител от избиването на две хиляди аристократи в Лион и неговото унищожаване като град през 1793 година, по време на френската буржоазна революция. Той пише: “ Това е повече от престъпление-това е грешка”. Наистина, едно погрешно политическо решение определя съдбините на много хора, на цели народи. Така стана и с българите по време на турското владичество, и с арменците, след това с евреите и с последните тежки рецидиви по света ( в Камбоджа, Руанда, Източен Тимор, бивша Югославия и др.). Именно такива решения са непростими и са предмет на международна отрицателна оценка.



Д-р Масис Хаджолян и г-н Аведис Бейлерян

 Въпреки всичко, здравият житейски разум насочва поколенията към помирение. Един от изтъкнатите съвременни арменски общественици в Турция, който беше убит и даде живота си за арменската кауза- Хрант Динк, приканва Армения и Турция към взаимно уважителен диалог и намиране на общи полета на интереси, които ще преодолеят вековния травматизъм на едната страна и параноята( болезненият страх от искането за признаване на геноцида) - на другата./14/ Колкото и да е трудно да се правят общи крачки при една вековна разделителна вражда, днешният свят е насочен към единство и този шанс за решаване на тежки проблеми на човечеството не бива да се пропуска.

Допуска се публикуване на този материали само с посочване на източника и добавяне на линк към БЛОГА НА КАИ "ХАЙ ТАД". Благодаря.

Бележки



1.Михайлов, Д., Международно наказателно право, 2003 г., стр.113.

2.Станков, Б., Международно наказателно право,2012 г., стр.115-116.

2.История на арменския народ хот древността до 1920 г.,под научната редакция на акад.М.Г.Нерсесянц, София, 1998 г., глави 2 и 5.

3.Арменски твърдения и исторически факти , Анкара, 2007 г.

4. Изявление на американски учени от 19 май 1985 г. ( “ На вниманието на членовете на камарата на представителите на САЩ “ ), поместено в “ Арменски твърдения и исторически факти” , Анкара, 2007 г.

5. Геноцид армян в Османской империи. Сборник документов и материалов, под редакцией проф.М.Г. Нерсисяна, Ереван, 1966 г.

6. Дюндар, Ф., блок „ Хай тад”, България от 29 февруари 2012 г.

7. Хаджолян, М., Арменски родове в град Варна, Варна, 2010 г.

8. Парсамян С, Мирзоян, А., блок „ Хай тад”България, 18 април 2012 г.

9. Даниелян Е.Г. “ Голямото клане на арменския народ от страна на режима на млодотурците “, в сборник “Геноцидът над арменците”, Варна, 2005 г., стр.92-93.

10. Овнанян, С.В., Армено-Български исторически връзки, София 1972, глава пета.

11..Парламенти на държави досега признали Геноцида: в Европа- Русия, Белгия,Холандия,Гърция, Италия,Кипър, Франция, Литва, Полша, Словакия, Швейцария,Швеция, Армения, също-Ватикана; Австралия; в Близкия изток- Ливан, в Южна Америка- Аржентина, Венецуела, Урагвай, Чили; в северна Америка- Канада и 42 щати на САЩ.

12. Общински съвети в България, досега признали Геноцида- Плвдив, Варна, Бургас, Русе, Стара загора, Пазарджик, Шумен, Бяла слатина, Видин, Добрич, Лясковец, Силистра.

13. Динк, Хр., Два близки народа, два далечни съседа Армения-Турция, Пловдив, 2011