Магдалена Ташева
 |
| Магдалена Ташева |
Цялата територия на Турция е осеяна с масови гробове, които крият костите на хиляди кюрди, алевити и турски дисиденти, водещи се официално за “безследно изчезнали”. Поредното доказателство за тази геноцидна политика изскочи на 13 януари т.г., когато в. “Хюриет” съобщи, че при разкопаване на терена на бивш команден център на турската селска жандармерия работниците са разкрили яма с черепи и кости на 8 души.
Мястото се намира в района на Сарайкапъ, област Сур, недалеч от покрития с черна слава Диарбекирски затвор. Вестник „Атака” е единствената българска медия, която същия ден обяви новината на сайта си.
Ужасяващото разкритие е направено на 11 януари. От 13 януари обаче мястото е оградено и достъпът на медиите е забранен. В съборената сграда се е помещавало отделението на JITEM за водене на разпити. JITEM е тайнатa разузнавателна служба на жандармерията, която десетилетия наред извършваше политически убийства на кюрди, алевити и политически дисиденти.
 |
| Маршът на 70 000 кюрди до масовия гроб в Улутепе. |
Досега в Турция са обследвани едва 28 масови гроба с общо 171 трупа, носещи следи от мъчения, напомня „Хюриет”. Ямата в Сарайкапъ е 29-тият, твърди в. „Хюриет”.
Преди около година в. „Заман” съобщи, че в югоизточна Анатолия при строителни работи са открити още 88 масови гроба с общо 1298 тела в тях, които чакат разследване” (Ibrahim H. Bayram, “1298 bodies lie in 88 mass graves in southeast Turkey”, Today’s Zaman, 14 Feb. 2011).
„Общо на територията на цяла Турция досега са разкрити 253 масови гроба, в които лежат 3248 убити”, заяви на 18 януари т.г. председателят на Асоциацията за човешки права Озтюрк Тюркдоган пред канала Press TV. Асоциацията изработи и интерактивна карта на масовите гробове с таблица към нея (виж 9-а стр.)
На 28 март 2011 г. над 70 хиляди кюрди от цялата страна се събраха в Сирт и тръгнаха към един от известните, но неразкрити ями в областта на Улутепе.
На 28 март 2011 г., след няколко отказа на властите в Сирт да разкрие едно от известните лобни места на стотици хора в областта на Улутепе, над 70 хиляди кюрди от цялата страна се организираха в грандиозен марш. Сред организаторите бяха „Майки за мир”, асоциацията на семействата на безследно изчезналите в Месопотамия (MEYA-DER), прокюрдската Партия на мира и демокрацията, асоциацията на кметовете и общинските съветници на турски Кюрдистан, известна като „Конгрес на демократичното общество” (DTK), много правозащитници.
Те стигнаха до мястото, разровиха го и започнаха да вадят кости. Майки виеха, мъже плачеха, скандираха, после костите бяха поставени в ковчези, които демонстрантите носиха на раменете си до града.
Стена от мълчание ограждa масовото изтребление
Билиджи смята, че в цяла Турция по този начин са „погребани” около 40 хиляди души. През 80-те и 90-те години около 4500 кюрдски села бяха изравнени със земята и изгорени, твърди IHD. Но населението помни къде са били те, пък и руините им се виждат с просто око. Обикновено край тези мъртви села има огромни ями с масови гробове на онези техни жители, които са оказвали съпротива на политиката на разселване на кюрдите из цяла Турция.
„Търсим гробовете на още 194 „безследно изчезнали” през последните 10 години”, казва Раджи Билиджи, който не смее да каже от кого са убити те. Последните 10 години покриват управлението на ислямистката Партия на справедливостта и развитието на Ердоган.
Един от основателите на JITEM, Ариф Доган, обаче, се оправдава с опазването на националната сигурност на Турция. Той твърди, че заровените в масови гробове са все бойци на ПКК или техни ятаци и привърженици, т.е. врагове на държавата. „Какво очаквате от нас – да ги бяхме погребвали тържествено ли? Естествено, че копахме ями, масови гробове, така ги заравяхме”, казва той.
Междувременно властта започна заличаване и на известните лобни места, обозначени нa интерактивната карта на IHD. “Жандармерията е провела незаконно разкопаване на масовите гробове в Мутки (окръг Битлис) без разрешение на прокуратурата. На 29 януари 2011 г. два булдозера са разкопали мястото, където, както е известно, са погхребани мъжете на рода Казълкая. Костите им са сложени в торби и отнесени в неизвестна посока”, твърди свидетелят Машала Ерчелеби пред вестниците „Радикал” и „Тараф” от 2 юни с.г.
По този повод Ема Синклер Уеб от американската „Хюман райтс уоч” обяснява: „През 90-те години, в пика на войната срещу кюрдите, „изчезванията” на хора бяха официална държавна политика в Турция. Стотици и хиляди хора бяха подбирани, товарени на камиони и подлагани на систематични изтезания в специализирани места, с цел да се тероризира и уплаши местното население в югоизточна Анатолия. Тази политика остави в наследство особено мислене у силовите структури – чувство за безнаказаност и стена от мълчание”. (в. „Лос Анджелис таймс”, 19 декември 2011 г.)
Кюрдските организации се опитваха да преодолеят тази „стена”, като привлекат вниманието на европейските институции и съюзниците на Анкара в НАТО. Например при посещението на папа Бенедикт XVI в Турция през ноември 2006 г. те разкриха един от масовите гробове без разрешение на прокуратурата и санитарните власти с надеждата, че световните медии, които пристигнаха в страната им за да отразяват обиколката на римския понтиф, ще уловят и тази новина, а общественото мнение в чужбина ще реагира в тяхна полза. Нищо подобно не стана. Стената от мълчание остава непробиваема.
До изборите през юни 2011 г. в Турция премиерът Ердоган обещаваше, че всички масови гробове ще бъдат разкрити, а правителството ще създаде специална институция, например постоянно действаща комисия, която в следващото десетилетие да разследва всички факти, обстоятелства и главни действащи лица в масовите убийства. Той даже се срещна с организацията на майките на безследно изчезналите.
Ердоган е знаел, че подобна комисия е невъзможна най-малко по 3 причини – 1) тя не може да докаже неговата теза, че десетки хиляди кюрди са избити от измислената нелегална организация „Ергенекон”. Те са убити от турската държава; 2) един от преките извършители на масовите убийства е тайната организация JITEM на турската жандармерия, която не някой друг, а Ердоган легализира през 2005 г.;
3) убийствата на кюрди, заедно с по-леките репресии, като хвърляне в затвора, отнемане на имущество и др., се извършват и от неговия режим.
През юли 2011 г., след като стана ясно, че са измамени, кюрдите започнаха сами да разкриват масовите гробове, а организацията на кюрдските кметове и общински съветници DTK обяви автономия на турски Кюрдистан. Последваха масирани военни операции срещу „гнезда” на ПКК в Турция и съседен Ирак. Къде са заровени техните жертви, е задача, която вероятно следващите поколения ще решават.
 |
| Стая на мъчения на JITEM |
Зловещата JITEM (съкр. от Jandarma Istihbarat ve Terorle Mucadele or Jandarma Istihbarat Teskilatı) e тайна организация на разузнавателната служба на турската жандармерия, чието съществуване се отричаше от официална Анкара. След скандала „Сусурлук” от 1996 г. обаче Бюлент Еджевит и Месут Йълмъз бяха принудени да признаят съществуването на JITEM.
JITEM е сърцевина на дълбоката държава, твърди Мурат Белге, преподавател в университета „Билги” в Истанбул. През 1971 г. той е бил изтезаван лично от основателя на JITEM Вели Кючук.
Западните наблюдатели твърдят, че JITEM е основен играч в многобройните убийства на кюрдски активисти. Тя е участвала активно в гражданската война срещу кюрдите от 1984 поне до 1999 г., когато лидерът на ПКК Абдуллах Йоджелан бе заловен в Африка и предаден на Анкара. Нейната задача е била да убива привърженици на ПКК, да напада села в униформи на ПКК, за да настройва населението срещу кюрдските партизани, да разузнава, да вербува и да всява объркване сред кюрдското малцинство в Турция.
През ноември 1993 г. бе убит Ахмет Джем Ерсевер, смятан за един от основателите на JITEM.
След скандала „Сусурлук” от ноември 1996 г., който разкри пъпната връв между турските тайни служби и фашистката терористична организация „Сивите вълци”, Анкара обяви, че започва разследване и на JITEM. Разследването не доведе до никакви особени разкрития. Авторът на правителствения доклад по случая, Кутлу Шаваш, писа, че JITEM е създадена в началото на 80-те години от тогавашния командир на жандармерията Хулуси Сайин (1981-1985 г.).
Имаше и парламентарно разследване, което също завърши с доклад, озаглавен „Неразкрити политически убийства в различни области на нашата страна”. То носи датата 12 октомври 1995 г.
Първият турски журналист, който писа за JITEM, е Айше Йонал от списание „Атеш”. На 2 юли 1994 г. тя публикува статия, в която пише, че е научила за съществуването на такава тайна организация за политически убийства от Вели Кючук, с когото я свързали един агент на МИТ и един неин колега, Тюнджай Гюней. След публикацията Йонал бе уволнена заедно с още 19 свои колеги.
Едно от по-информативните разследвания е дело на журналиста Сонер Ялчън, който публикува сборник с интервюта, озаглавен „Признанията на майор Ерсевер”. Няколко месеца след излизането на парламентарния доклад бе публикувана и книгата „Джем Ерсевер и JITEM” на Четин Агаше, журналист и приятел на семейство Ерсевер. В нея е публикуван телефонният указател на Главното командване на JITEM, който се смята за голямо журналистическо попадение. Този указател доказва съществуването на организацията и позицията на Ерсевер в нея.
Неотдавна нова светлина хвърли един бивш боец на ПКК, вербуван на даден етап от JITEM. Информаторът Абдулкасем Айгън, който в момента е политически емигрант в Швеция, пише, че организацията е създадена от пенсионирания генерал Вели Кючук, който през 2008 г. бе арестуван по делото „Ергенекон”. Другите основатели са Джем Ерсевер, Ариф Доган, Хасан Кундакчъ, Хюсеин Кара, Хулуси Сайън и Айтекин Йозен. Кючук потвърди свидетелството на Айгън.
От килията си Ариф Доган потвърди, че организацията е създадена като „Командване на разузнавателна група” (Istihbarat Grup Komutanlıgı)I и че през 1990 г. той е предал командването й на Вели Кючук. Същият Ариф Доган през 2005 г. отрече съществуването на такова звено в жандармерията.
През септември 2010 г., след като излезе от затвора, Доган заяви за телевизия „Хабер Тюрк”, че той е единственият основател на JITEM и че я бил „замразил” до 1990 г. „Имах 10000 служители, сред които 620 жени. Те участваха в наказателните операции и получаваха по 3000 лири за всяка (кюрдска) глава.
Според информация на турското Министерство на правосъдието над 1950 бойци на Кюрдската работническа партия (ПКК) са станали информатори на службите и са получавали пари за доносите си.
През 2005 г. управляващата Партия за справедливсот и развитрие прокара Закон 5397, който даде право на турската жандармерия да провежда собствено разузнаване. Така Ердоган легализира JITEM, която днес е официален отдел на жандармерията.
Лъжите на Ердоган
Походът до масовия гроб в Сирт бе последван от други. Особеното на Сирт е, че е избирателният район на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган. В предизборната си кампания през 2011 г. той обеща да разкрие всички масови гробове и да създаде институция, която в следващите години да разследва тези престъпления срещу човечеството. Според пропагандата на неоосманиста всички тези масови убийства били извършени през 90-те години от полумитичната нелегална организация „Ергенекон”, която през 2002 г. искала да го свали от власт. Ердоган води стотици дела срещу светски интелектуалци и военни, обвинени в съпричастие към измисления заговор. Над 400 журналисти са задържани без предявено обвинение, десетки медии бяха закрити, а в знак на протест срещу репресиите през август м.г. целият генерален щаб на турската армия подаде колективна оставка (виж в. „Атака” от 1 август 2011 г.)
Ердоган излъга. Нито един масов гроб не е разкрит досега от властта, не бе създадена и обещаната специална комисия. Пък и ноторно известно е, че не химерата „Ергенекон”, а самата турска държава – армия, полиция и жандармерия, е извършвала убийствата на кюрди, твърдят международните организации.
Българския парламент се опозори за пореден път
На 11 януари т.г., докато край Сарайкапъ са разравяли поредния масов гроб, маркирал турския геноцид над кюрдите, синьото мнозинство в българския парламент поднесе огромен подарък на Анкара.
Поредната декларация, внесена от партия АТАКА за заклеймяване на геноцида над арменците в периода 1915-1923 година, извършен от младотурското правителство в Истанбул, бе отхвърлена с гласовете на ГЕРБ, Синята коалиция, ДПС и БСП. Присъстваха 93 депутати, от които само 14 гласуваха „за”, 30 бяха „против“ и 59 се въздържаха.
Преди това Лютви Местан и Тунчер Кърджалиев се опитаха да представят събитията като „гражданска война” между турци и арменци, обострена от руска инвазия, в която кой кого убил и защо е все още неясно. Вината бе стоварена на Първата световна война и на историците, които все още не били изяснили какви събития са се разиграли в умиращата Османска империя и как те са довели до изтреблението на 1.5 милиона арменци и 500 000 асирийци.
Нагледахме се на нагло отричане на събития, които, за разлика от българските кланета 50 години преди това, са регистрирани на плаки от сребърен бромид и целулоидни ленти. Зашото по време на арменските кланета вече има фотография и кинематограф. Престъплението не може да бъде крито, както не остават скрити и следващите турски геноциди – срещу алевитите и кюрдите.
Освен това, историците отдавна са изяснили събитията.
През XVI в. османците и иранците си поделят арменското етническо землище и започват изтреблението на християнското население. От 1604 г. нататък персийският влaдетел Абас I започва да прилага тактиката на изгорената земя [H. Nahavandi, Y. Bomati, Shah Abbas, empereur de Perse (1587–1629), Perrin, Paris, 1998].
От 1894 до 1896 г. Абдул Хамид II слага началото на османския геноцид на арменците, асирийците и халдейците. И става известен като “червения султан”. Българският историк Ахмед Садулов нарича този етап „първата фаза на геноцида” в книгата си „История на Османската империя” (2002 г.). Само за 3 години загиват 300 000 души. Стотици арменци успяват да избягат от Османския халифат с една риза на гърба. Благодарение на политиката на българския цар Фердинанд част от тях намират спасение в България.
 |
| Адана, 1909 г. |
Но страшното тепърва предстои. Бурята, провидяна от Яворов през 1897 г. връхлита с нечуваната си мощ християните в Османския халифат през 1915-та.
До създаването на Република Турция върху руините на халифата през 1923 г., по държавна програма са изклани 1.5 милиона арменци и над 500 хиляди асирийци и халдейци. Изтрити от лицето на земята са древни християнски общности, просъществували 1800 години.
Каква Първа световна война, каква руска инвазия, какви 5 лева?! Геноцидът над арменците и асирийците започва през 1894 г., 10 години преди Първата световна война, кланетата в Адана я предшестват с цели 4 години. Унищожаването на арменците продължава и след 1919 г. с пълна сила поне до 1923 година.
Добре е да помислим дали следващата декларация за заклеймяване на геноцидната турска политика, която ние от АТАКА ще внесем, да не обхваща периода 1894-1923 година, за да избегнем оправданията с Първата световна война. Трябва да бъде заклеймено унищожаването на християните в цялата история на Османската империя и нейната историческа наследница Турция, което продължава и днес, във второто десетилетие на XXI век, а не на всеки християнски народ поотделно. Трябва да бъде заклеймен не просто османският ред, а ислямът като най-мракобесната доктрина в историята на човечеството. Турците са избивали българи, гърци, арменци и асирийци не защото са турци, а защото са мюсюлмани. Същото са правили и персите в съседен Иран, а те не са ни турци, ни османци. Същото правят днес и арабите, и египтяните, и нигерийците, и суданците.
Трагедията на България е, че мандат след мандат избирателите пращат в парламента една продажна пасмина, за която истината е стока, която може да се разменя за пари.
Същия ден, 11 януари, когато отхвърли декларацията срещу геноцида над арменците, по предварителна тайна договорка мнозинството изтупа от праха и гласува една стара декларация на Синята коалиция за заклеймяване на „възродителния процес”. В края на 2010 г. тя вече бе отхвърлена с гласовете на АТАКА и ГЕРБ. Нека българският избирател сам си отговори защо в края на 2010 г. ГЕРБ гласуваха срещу подобен самоубийствен и исторически неверен документ, вменяващ на българския народ вина за „етническо прочистване” и „депортации”, а сега, през януари 2011 г., я подкрепиха. Дори лондонското българско издание „Уебкафе”, което не страда от излишен патриотизъм, даде воля на иронията си. „Няма арменски геноцид, има възродителен процес’, писа сайтът по повод прозрачната договорка между ГЕРБ, сините и ДПС.
Последиците от това национално предателство ще бъдат тежки. Декларацията на светло- и тъмносините бе подарък за ДПС и Анкара, което означава, че някъде в задкулисието Бойко Борисов и Иван Костов въртят сделки за политическото си оцеляване след изборите през 2013 година. Сделки, на които Ердоган кумува.
Няма коментари:
Публикуване на коментар