БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ ОПОЗОРИХА ПО ВЪПРОСА ЗА АРМЕНСКИЯ ГЕНОЦИД

Проф. инж. Гаро МАРДИРОСЯН
Д-р по физика и Доктор на техническите науки

Отново е 24 април. Отново зедно с милиони хора по света ще сведем глави в знак на почит към паметта на милион и половината невинни жертви на чудовищното престъпление, извършено над нашите предци в Османската империя.

Освен всичко друго, тази трагична дата е и повод да се направи равносметка на случилото се през изминалата година по отношение на един свят и болезнен за нас арменците въпрос – признаването на Геноцида.

На 11 януари 2012 г. проф. Станислав Стоилов от името на парламентарната група на АТАКА внесе мотивирано проекто-решение за признаване на Геноцида на арменците в Османската империя. Това беше петото поредно такова проекто-решение, тъй като четирите бяха отхвърлени от управляващата тогава Тройна коалиция. Както се и очакваше, и този път предложението беше отхвърлено. За пореден път поредното мнозинството от Българския парламент демонстрира позорно непознаване на историята, липса на елементарен човешки морал, прилагането на двоен стандарт. За пореден път се изгаври с паметта на милион и половина невинни жертви. За пореден път тези жертви се преобърнаха в гробовете се. За съжаление повечето от тях нямат гробове.

Позорът в Българския парламент беше още по-голям, защото на същото заседание мнозинството прие включването на точка за осъждане на Възродителния процес. Депутатитге от ДПС и някои от техните продажни клакьори от мнозинството пледираха за оставяне на въпроса за Арменския геноцид в ръцете на учените–историци. А защо и въпросът за Възродителния процес не се остави също в ръцете на учените?! Напротив, депутати от противоконституционната партия ДПС говориха за права на човека, за европейски ценности, за междуетнически отношения и прочие. Тук отново трябва да припомним, че ние, българските арменци бяхме най-възмутени от тази престъпна глупост на БКП и искрено съчувствахме на българските турци. Съчувствахме им чисто по човешки, а не „защото след турците идвате и вие” – каквито гласове на примитивни люде се чуха тогава. Не само съчувствахме, но повечето от нас не престанаха да се обръщат с турските, а не с „новите български” имена, към нашите познати и колеги турци.

Абсолютно неправилно е да се прави сравнение между Геноцида на арменците и Възродителния процес. Да ти отнемат името наистина е сериозно престъпление срещу личността, но все пак не е като да ти отнемат живота! Нашите съграждани турци успяха да уредат доста неща преди да тръгнат на „голямата екскурзия”. Продадоха имоти, заключиха къщите си, изтеглиха спестяванията си, натовариха багажа на колите си... Докато повечето от нашите деди бяха прокудени посред нощ от домовете си, някои от тях тръгнаха по пътя на смъртта буквално с по една риза на гърбовете си. Така с по една риза са пристигнали в България и моите деди, които до края на дните си споменаваха с благодарност как българския народ и тогавашното правителство са ги приели като братя по трагична съдба. 

По време на дебатите в Парламента от ГЕРБ не се чу нито едно изказване. А те все пак са мнозинство!

Но какво искаме и какво можем да очакваме от този Парламент, който отказа да почете с минутно мълчане паметта на хилядите цивилни граждани на София, загинали при англо-американските бомбардировки през месец януари 1944 г. С този отказ мнозинството български депутати се проявиха като най-примитивни блюдолизци.

Но какво можем да очакваме от повечето депутати! Цяла България вече знае тяхната „интелегентност”, тяхната „грамотност”, тяхната „дисциплина”. Хора, случайно попаднали в политиката, хора единствено загрижени за собствените си облаги, хора за които напълно приляга Алековото „Пази Боже, сляпо да прогледа”. Погледнете с нищо необоснованото им самочувствие, погледнете часовниците с които са се обкичили, вслушайте се в изказванията им... Какво да очакваме от хора, които провеждат геноцид към част от собствения си народ, към собствените си майки и бащи!

Позорно беше държането и на председателката Цецка Цачева, и на Иван Костов. А за вечно агресивната и може би събуждащата най-отрицателни емоции фигура в Парламента Лютви Местан не ми се говори. И пак ще повторя – депутатите от ДПС не ги оправдавам, но ги разбирам, но българите в този Парламент... Тези хора чували ли са за Анатол Франс, Ромен Ролан, Фритьоф Нансен, Максим Горки, Валери Брюсов, Йоханес Лепсиус, Джеймс Брайс и още много други най-светли умове на човечеството от онова време, знаят ли за техните реакции и гняв от чудовищното престъпление на младотурците?

С отчаян опит да отложи попадането си на политическото бунище, лидърът на Демократи за силна България г-н Иван Костов, направи темане към ДПС, предлагайки Декларация за осъждане на Възродителния процес. И показа за пореден път що за политик е. Най-мекото обвинение към него и към мнозинството в Парламента е прилагането на двоен стандарт.

Естествено още на другия ден турските медии изразиха задоволството си от приетата със 112 гласа „за” и нито един „против” родоостъпническа Декларация.

Българският парламент не може да се отнася така пренебрежително и лековато към въпроса за Геноцида най-малкото защото хиляди арменци не само живеят в България, но и „спадат към най-добрата част на българскито общество”. И това не са мои думи, а официални изявления на най-висши български държавници от различни години, на най-светлите умове на българското общество.

На 3 април 2012 г. премиерът на Република България г-н Бойко Борисов положи венец пред Мемориала в памет на жертвите от Геноцида на арменците и посади дръвче в „Алеята на паметта”. Преди това директорът на Музея на Геноцида д-р Хайг Демоян запозна госта с варварския акт за изтребването на милион и половина невинни арменци. „Прекланям се пред паметта на жертвите на тази страшна трегедия. Подобни трагични събития не бива да се забравят” – написа Премиерът в Книгата за почетни гости. Без коментар! Само ще припомним, че като кмет на София пак по въпроса за признаване на Геноцида от Столична община, тогавашният кмет Борисов и настоящ премиер заяви приблизително следното: „...заради арменците няма да се развалям отношенията с Турция”.

В началото на тази година една българска телевизия направи достояние на обществеността един позорен документ – Паметна бележка от 27 август 2009 г. от срещата на тогавашния заместник-министър на външните работи г-н Марин Райков (ГЕРБ) и посланикът на Турция в България г-н Мехмед Гюджук. В отговор на настояването на посланика, че приемането на решение за признаване на Геноцида ще хвърли сериозна сянка на отношенията между България и Турция и ще има силно негативен политически отзвук, г-н Райков го уверява в „неимоверните усилия, които ръководството полага за отклоняването на този въпрос”. Понастоящем г-н Райков е посланик на Република България във Франция – дали като благодарност за „добре свършена работа” можем само да гадаем.

През месец януари 2012 г. освен Национална телевизия СКАТ, още една българска телевизия започна предавания за Арменския геноцид.

Бяхме свидетели за пореден път, че икономическите интереси доминират над морала и съвестта. Френският конституционен съд отхвърли приетия с единодушие и от левите и от десните депутати в Френското национално събрание Законопроект за криминализиране отричането на Геноцида.

През месец март 2012 г. за шести пореден път в Сената на САЩ постъпи проекто-резолюция за признаване на Геноцида на арменците. „Време е и САЩ да се присъединят към 20-те страни, официално признали Геноцида на арменците” – каза един от авторите на резолюцията Боб Менандес, демократ от Ню Джърси.

Британската телевизионна компания със световен авторитет Би Би Си излъчи предаване за Геноцида на арменците.

Министър-председателят на Република Сръбска, Босна и Херцеговина” Милорад Додик, лидер на Съюза на независимите социал-демократи заяви „Нашата партия ще предложи закон, забраняващ отричането на Арменския Геноцид, осъществен през 1915 г...  Искаме да влезем в кръга на цивилизованите държави, осъдили този Геноцид”. Премиерът на Сърбия каза още „фактът на извършения срещу арменците Геноцид не подлежи на съмнение”.

През изминалата година и Ватиканът започна да публикува документи от архива си, в които за кой ли пореден път се описва варварския акт на Геноцида на арменците. „Тези документи ме карат да се срамувам, че съм човек” – каза по този повод епископ Сержио Пагано, префект на Тайния архив на Ватикана.

Наскоро председателят на Върховния съд на Словакия г-н Щефан Гарабин заяви, че отричането на Геноцида на арменците ще се наказва с 5 години лишаване от свобода.

И нека накрая да припомним призналите Геноцида на арменците, ползвайки справката на г-н Арманд Басмаджиян.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите: в Австралия – щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия – Сеара и Сао Пауло, във Великобритания – Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия – много общини гласуват за признаването на геноцида, в Испания – Страната на баските и Каталуния , в Канада – Онтарио и Квебек, в Украйна – Крим.

B САЩ 42 от 50-те щата са признали официално Арменския геноцид, а именно: Аляска, Аризона, Арканзас, Калифорния, Северна Каролина, Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида, Джорджия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота, Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо, Оклахома, Орегон, Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин.

         Нека да бъде вечна светлата памет на милион и половината невинни жертви на едно от най-ужасните престъпления в човешката история – Геноцида на арменците.


Допуска се публикуване на този материали само с посочване на източника и добавяне на линк към БЛОГА НА КАИ "ХАЙ ТАД". Благодаря.