Р. Хосфелд, Б. Емануилов,
Редактор: М. Илчева
 |
| Ролф Хосфелд |
Днес е 24 април. На тази дата арменците по света напомнят за началото на трагедията, която те наричат агхет. Агхет е арменска дума, която се превежда като "невъобразимо престъпление" или "голяма катастрофа". В периода 1915-1916 година в Османската империя бяха убити най-малко един милион арменци. Невъобразимо престъпление, в което бе обезкървен един народ, заселил се преди стотици години в Мала Азия.
През XV-ти и XVI-ти век, в разцвета на Османската династия, все още не бе забравено кога арменците са се заселили в региона. Османски историк, живял по времето на Мехмед Завоевателя, пише навремето: "Местните християни са наши съседи. Ние дойдохме тук като безотечественици и те ни приеха добре." Историкът е знаел, че всъщност турците са били "чужденците" в Османската империя.
Историческа еквилибристика
С течение на времето обаче погледът над миналото бе променен. По времето на основателя на турската държава Ататюрк политическото фабрикуване на митове стигна дотам, че изведнъж всички нетурци биваха третирани като същинските чужденци.
 |
| Фетие Четин |
Някои неща се промениха. Днес често се говори за неоосманизъм. Във външнополитически аспект този термин описва новата претенция на Турция за ръководна роля в региона. Вътрешнополитически обаче неоосманизмът оказва парадоксални въздействия. Той ражда объркване. Той облича одеждите на постмодерния копнеж за многообразие. Преди всичко обаче неоосманизмът може да постави трайно под въпрос официалната историческа митология на Турция.
Наскоро в един вестник бе публикуван един турски комнетар, в който можеше да се прочете: "Някога всички ние бяхме деца на една и съща Османска империя - до момента, в който модерният вирус на национализма ни връхлетя и в който се отвори адът. Адът? Това бяха преди всичко годините 1915-1916".
Причинителят на тази обърканост бе най-вече излязлата преди няколко години книга със семплото заглавие "Моята баба". В нея адвокатката Фетие Четин описва историята на баба си. Малко преди смъртта си бабата разкрила, че всъщност е била арменка и се казвала Херануш Гардариан. През 1915 година тя е била спасена от едно турско семейство и е отраснала като мюсюлманка с турско име. През целия си живот обаче тя не е забравила своя произход и своето първоначално име.
 |
|
Тази малката книга стана бестселър в Турция. Колко ли още такива арменски баби има? |
Тази малката книга стана бестселър в Турция. Колко ли още такива арменски баби има? Десетки хиляди? Може би сто хиляди? Демографски погледнато днес това означава, че много турци, които никога не са си задавали този въпрос, имат вероятно арменски корени.
Книгата на Фетие Четин бе много обсъждана. По темата излязоха и други книги, които провокираха дебати в медиите. "Нямам лична информация за историята на милионите арменци, които са живели тук. Знам обаче, че родителите на моята баба са били арменци. Искам да узная коя сила е отделила моята баба от дома, когато тя е била още малко дете, и кой е отговорен за душевните й мъки, които тя винаги трябваше да прикрива от нас", писа един читател във вестник "Хюриет," малко след излизането на книгата на Фетие Четин.
Това са на пръв поглед неполитически въпроси с голям политически заряд. Кой съм аз в действителност? Какво всъщност означава да си турчин? От тази обърканост може да стигнем до извода, че въпреки предписаното от държавата отричане човек не може да избяга от престъпленията на миналото. Дори и само поради това, че мнозина от турците днес не знаят дали техните прародители не са били някои от жертвите.
Датата 24 април е повод отново да се напомни, че на митовете краката са къси и че една от основните ценности на Европа е обективният поглед към собствената история.
Мери Мовсесян-Калудова
ОтговорИзтриванеУжаса и страха е накарало нашите прародители да скрият своята националност.Наистина, колко ли още турски семейства има ,чиито корени са арменски.........?
Мадлен Манкикян
ОтговорИзтриванеВсеки път, когато видя турски студенти тук, във Варна, или турски лица по телевизията, първата ми мисъл е тази - колко ли от кръвта на тези хора е арменска. Защото съм убедена, че огромна част от населението на тази страна носи арменска, българска и гръцка кръв... За жалост, голяма част от тях не искат, не биха и няма да осъзнаят това
Юлиан Ангелов
ОтговорИзтриванеГоляма част от тях носи сръбска, босненска, хъвратска, българска и гръцка кръв, така е. както и персийска, арабска, черкезка, грузинска, кюрдска, арменска, еврейска и прочие. османската империя е била световна империя, както рим и византия, така че в нея са се преплитали много съдби на народи и взаимодействия. що се отнася до цитата от немския учен, доста наивно и манипулативно е да се говори, че има предвид арменците. понякога не е лошо да се има предивд, че освен армецнци, и други народи са населявали света. всеизвестен факт е, че османска турция - която не е династия - а империя, превзема малоазитските територии, принадлежали на византия - която е била православна империя, както превзема и балканите - също православни територии, за добро или лошо. та, за тях става въпрос, а не за арменците, които са покорени от селджукските турци, които нямат нищо общо с османците, още през 1064 г., а последните арменски независими владения в киликия падат под турска власт окончателно през 1375 г., тоест, доста преди султан мехмед ІІ фатих (1444-1446, 1451-1481), покорителят на константинопол.
османските завоевания са от персия и светите земи до дунава. естествено е, при такава бойна мощ и мащаб на плановете, един незначителен по големина народ, какъвто е арменският, да не вълнува особено стремящите се към завоюване на европа и завзели втория рим - константинопол, османци. това е в интерес на обективността, и няма смисъл този период да се свързва с геноцида и прочие - това са две отделни неща. както това, че българия е владяла части от унгария, гърция и прочие по времето на хан крум, не ни прави автоматично владетели на съвременна унгария, гърция и прочие
Абраам Бенлиян
ОтговорИзтриванеАрменците в Османската империя, а и преди това съвсем не са били незначителен елемент. Иначе изобщо нямаше да се занимават с нас. Правилно националистично мислещите турци са разбрали, че след края на войната, въпроса е или ние тях или те нас, но не в смисъл на изтребване, а просто икономическо доминиране. 70% от икономическите ресурси на империята в навечерието на войната е в ръцете на арменци, гърци и евереи. След като 4 века бяхме начело на Византия, щяхме много бързо да им отмъкнем "империята" под носа.
Юлиан Ангелов
ОтговорИзтриваненапротив, били са незначителен елемент. това, че са съсредоточили търговията в свои ръце, заедно с евреите и гърците, не значи, че са били многомилионно население. а са ги нападнали не, защото е било положението - или вие нас, или ние - вас, а защото: 1) турците са искали да заграбят богатствата им, 2) защото са искали да дадат земя и да освободят територии за идващите поради войните турски преселници от гърция и балканите, от арабските страни и пр., 3) защото са били християни, а във време на война простолюдието е лесно манипулируемо и е било настроено срещу всички останали друговерци (не само турци, но и кюрди са участвали в кланетата, даже главно кюрди), и 4) защото арменците са подкрепяли решително и открито руска инвазия в пределите на османската империя (както и българите по време на въстанията и войната 1877-1878 - която не доказва, че са се страхували от нас, въпреки че сме били повече на брой от арменците). историята и фактите са малко по-сложно нещо от популисткия национализъм и там нещата не са само черни или само бели.