Документи на Обществото на народите (ОН) доказват наличието на Геноцид над арменския народ

Автори: Седа Парсамян, Арам Мирзоян - Научни сътрудници на Музей-Института на Арменския Геноцид в Ереван, Армения.


Превод от английски: Мадлен Манкикян

Решението да бъде основано Обществото на народите по време на Парижката мирна конференция през 1919 г. цели да запази мира и да насърчи духа на сътрудничество между нациите. Обществото на народите започва своята дейност на 10 януари 1920 г. Според пакта на ОН най-важните органи на организацията са Събранието, Съветът и Секретариатът, ръководен от Генерален секретар.

От самото начало Великобритания и Франция играят водещи роли в тази организация. Управлението на ОН е в Женева (Швейцария), където се провеждат събранията. През 1939 г., след избухването на Втората световна война, ОН спира дейността си поради невъзможност да изпълнява основната си цел и мисия. Официално Обществото на народите се разпада през 1946 г., след като се сформира Организацията на обединените нации (ООН).

Няколко пъти Арменският въпрос е включван в дневния ред на ОН. Република Армения, обявила своята независимост през май 1918 г., кандидатства за пълноправно членство в ОН през май 1920 г. В крайна сметка, след дълги дискусии, кандидатурата е отхвърлена.

2-ра асамблея на ОН, Женева 1921 г.

Армения отново кандидатства за членство в ОН през октомври същата година, когато страната е подложена на агресия едновременно от страна на кемалистката и болшевишката армии. След дълги дискусии Съветът на ОН се обръща към членките на организацията и САЩ с апел да предприемат необходимите стъпки, за да спрат военните действия. В същото време Испания и Бразилия, като членки на ОН, изразяват своята воля да си сътрудничат със САЩ по този въпрос. В крайна сметка ОН се проваля в опитите си да намери решение на този проблем.

Още веднъж Арменският въпрос се дискутира в ОН през 1922 г. Този път той е свързан с проблема за създаване на „Арменско огнище” в Турция. Освен това се обсъжда проблемът за хуманитарна помощ за оцелелите от Геноцида и бежанците, както и тяхното заселване в Съветска Армения. За пореден път плановете не се реализират.

Хуманитарната дейност на известния норвежки полярен изследовател, учен, обществен активист и хуманист Фритьоф Нансен (1861-1930) в рамките на ОН за подкрепа на оцелелите от Геноцида арменци е несравнима. Нансен, като Върховен комисар на ОН и в същото време ръководител на Комитета по репатриране към ОН (1925-1929), оказва огромна подкрепа на арменците по целия свят да се установят в Съветска Армения.

Фритьоф Нансен  (1861 — 1930)

За да наблюдава ефикасната реализация на тези програми, Нансен и неговата комисия пристигат в Армения през юни 1925 г. В свой доклад до ОН за своето посещение в Съвестка Армения Нансен посочва, че има възможност за репатриране на 25-30 хиляди бежанци, ако бъде осигурена необходимата хуманитарна помощ. След като среща безразличие от страна на ОН, Нансен успява да осигури средства за организиране и репатриране на 7 000 арменци към Съветска Армения.

Благодарение на личните си усилия по време на Женевската конференция през 1922 г. Нансен успява да осигури на бежанците „Нансенов паспорт”, върху който вместо герб има печат с образа на Нансен.

Според решение на ОН, взето на 12 юли 1924 г., Нансенови паспорти са осигурени на 320 хиляди оцелели от Геноцида арменци, пръснати по целия свят. С този документ оцелелите получават правото на свободно придвижване в страните, членки на ОН и всички ограничения, които са имали като хора без гражданство, отпадат.

Севърският договор, подписан на 10 август 1920 г., дава право на ОН да предприеме необходимите стъпки за наказание на престъпниците, осъществили Геноцида над арменците. За тази цел турското правителство се ангажира „да улесни операциите на смесените комисии, назначени от Съвета на ОН, да получава оплакванията от самите жертви, техните семейства или близки, след което да извърши необходимите разследвания и да освободи въпросните лица”.

„Турското правителство се съгласява, че Съветът на ОН може да състави арбитражни комисии там, където сметне за необходимо. Всяка от тези комисии трябва да бъде съставена от един представител на турското правителство, един представител на общността, която твърди, че тя или неин член е пострадал, и председател, назначен от Съвета на Обществото на народите”.

"Нансенски Паспорти" дадени на арменски бежанци

„Турското правителство се ангажира да улесни максимално изпълнението на работата на комисиите и да осигури изпълнението на решенията им, които ще бъдат окончателни. Няма решение на турски съдебни или административни органи, които да вземат превес над тези решения”.

„Съюзническите сили си запазват правото да извършат трибунал, на който да се повдигнат обвинения, а турското правителство се ангажира да признае такъв трибунал”.

В допълнение е посочена възможността за основаване на първия специализиран международен съд в историята на международните отношения: „В случай че ОН е организирал такъв трибунал, компетентен да вземе решения, свързани със споменатите кланета, Съюзническите сили си запазват правото да изправят обвинените хора пред такав трибунал, а турското правителство се ангажира адекватно да признае този трибунал”.

В допълнение на тези въпроси ОН провежда дискусия за съдбата на жените и децата, които са били отвлечени и биват държани в мюсюлмански семейства в Турция, Мала Азия и съседните региони.

Този проблем е бил във фокуса на внимание на ОН и преди. По-подробно: ОН взема решение да се основе разследваща комисия със седалище в Константинопол. Очаква се от Върховния комисариат на Съюзническите държави да подкрепи тази нова комисия. Съветът на ОН включва д-р Кенеди и г-жа Кушман в тази комисия, за да координират работата в Константинопол, а датската мисионерка Карен Джеппе е назначена в Алепо със същата цел.

Въпреки че комисията среща множество пречки по време на работата си, тя успява да събере необходимата информация за насилствено задържани арменски деца и жени. Благодарение на това, според доклад, представен от британския Върховен комисар в Константинопол, 2300 деца са освободени от мюсюлмански институции и домове, където са държани насила. Според информация, предоставена от Арменската патриаршия, половината от децата в сиропиталищата в Турция са били арменци, като 6000 от тях са били в много лошо състояние. Много млади арменки са държани в мюсюлмански хареми, в които практически достъпът е невъзможен.

Според доклад на Пети комитет, усилията за освобождаване на насилствено задържани арменски жени и деца са възпрепятствани от турска страна. Например християнчета са насилвани да забравят произхода си, техните актове за раждане са фалшифицирани – християнските им имена са заличавани, а на тяхно място се вписвали турски такива. Много от децата, живеещи в турски сиропиталища, се представяли за кюрди, но в действителност те били арменчета. Същите трудности възникнали и при откриването и опитите за освобождаване на задържани арменски жени. В доклада също се споменава, че „е почти невъзможно да се стигне до тях, тъй като целият народ участва в това престъпление”.

 Карен Джеппе (1876 - 1935) 

Доклад за депортацията на жени и деца в Турция и съседните държави на представителя от Бразилия – г-н Куня, е представен на Съвета на ОН на 30 август 1921 г. Докладът съобщава, че 90819 задържани арменци са освободени и върнати при близките им и същият брой християнски жени и деца са задържани в турски домове.

В свое писмо от 16 юли 1921 г. до Генералния секретар на ОН, г-жа Кушман съобщава, че общият брой на арменски освободени сирачета е 90819, докато броят на арменчетата, които са все още в турски институции и домове, е 73350.

И така, тези факти, достигнали до Обществото на народите, доказват, че в Турция е широко разпространена политиката за насилствено ислямизиране на арменски деца и жени. По-късно, на 9 декември 1948 г., ООН, която наследява ОН, приема „Конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението Геноцид”. Съгласно точка (е) на член ІІ от Конвенцията, геноцид също значи и „насилствено предаване на деца от една група към друга”.

В заключение, документацията на ОН ясно доказва, че политиката спрямо арменците в Османската империя между 1915 и 1922 г. е организиран и извършен на държавно ниво геноцид.