Двадесет и две години от катастрофалното земетресение в Армения

 

ЗАЩО АРМЕНИЯ ПЛАТИ ТОЛКОВА ЖЕСТОКА ЦЕНА

НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО

В 10 часа 41 минути и 23 секунди на 7 декември 1988 г. катастрофален подземен трус от Х степен с епицентър в района на град Спидаг постави началото на поредната

трагедия на многострадална Армения.

Една колосална трагедия, чиито физически, духовни, икономически, социални, психологически и други измерения в една или друга степен все още тегнат над Армения. Земетресението разруши градовете Спидаг и Гюмри и около 60 села. Загинаха близо 40 хил. души, тежко ранени бяха над 100 хиляди, а близо половин милион останаха без подслон... Хиляди носеха и ще носят в душите си ужаса от преживяното до края на дните си.

Измина достатъчно дълъг период от трагедията. През тези години катастрофалното земетресеине в Армения беше обект на стотици изследвания в най-различни области на науката, на редица монографии, на няколко международни научни форуми... Но без да са учени или специалисти, милиони хора си задаваха въпроса: защо Армения плати толкова жестока цена на земетресението?

И наистина – можеха ли да бъдат

по-малко жертвите и щетите?

В първите дни след катастрофата не само журналисти, но и някои „специалисти” твърдяха, че толкова силно земетресение е „безпрецедентно в района”, „незапомнено за Армения”, „неочаквано” и т.н.

Но дали наистина сеизмични катастрофи, подобни на тази отпреди 22 години не са ставали никога по арменската земя?

„Армения е била подлагана на чести и най-силни колебания на земята...”. Тези думи е написал известният френски географ и пътешественик Дебоа де Монпелие след пътуването си през 1839 г. по Кавказ.

За съжаление онова, което е разбрал и написал преди около 150 години френският географ де Монпелие, не беше ясно за някои съвременни сеизмолози и геофизици на бившия Съветски съюз. А може би е по-точно да се каже – не им беше позволено. Защото е добре известно, че в доста случаи съветската наука беше „ръководена” от комунистически партийни дейци, нямащи нищо общо с истинската наука и морала на истинския учен. Именно по конюнктурни съображения, а не базирайки се на обективни исторически, археологически и съвременни научни данни беше „решено”, че по отношение на сеизмичната опасност районът на Кавказ е от VІІІ степен. Което значи, че там могат да стават земетресения не по-силни от VІІІ степен.

И както видя цял свят, а арменският народ плати жестоката цена, горното твърдение

е абсолютно неверно.

Още Мовсес Хоренаци в „История на Армения” дава свидетелства за силно земетресение, разрушило през ІV век град Мцур, намиращ се на около 120 километра от Спидаг. През 735 г. и 906 г. в местността Вайоцдзор (Долината на стоновете) са ставали катастрофални земетресения. Ако се съди по описанията им и по нарушенията на релефа в епицентралните области, те са имали интензивности около Х степен.

Средновековният арменски историк Ованес Драсханакертци ни е оставил сведения за цяла серия силни земетресения, разрушавали многократно древната ни столица Двин – през 854, 858, 863, 869, 894 и 925 години. Земетресението през 894 г. станало причина арменската столица да бъде преместена в долината на река Ахурян на Карското плато. Но и новата столица Ани не била пощадена от земетресения. През 1319 г. катастрофален трус опустошава красивия град и принуждава значителна част от населението му да тръгне в терсене на нови места за живеене. Оттогава датират арменските колонии в Крим, Приазовието и Предкарпатието.

 

Може би

най-голямата сеизмична катастрофа

по земите на Армения е станала през 1139 г. Имаме основание да твърдим, че нейната сила дори е надвишавала Х степен. Според достигналите до нас сведения това е и земетресението, взело най-много човешки жертви в Армения – около 200 хил. души.

В по-ново време разрушителни земетресения от ІХ и Х степен са ставали през 1679 г. в Гарни, през 1827 г. в Дзахгадзор и през 1840 г. в Араратската долина. Най-силните земетресения през ХХ век са били през 1926 г. – с епицентър около град Гюмри (тогава наричан Ленинаган) и през 1931 г. в Зангезур.

В знаменитата епична творба „Сасунци Давид” на няколко пъти се споменава за „разкъсана, разпрана земя”, „събаряне на планини”, „пукнатини в земята” и т.н.

Цитираните по-горе сеизмични катастрофи са само част от историческите сведения за силни земетресения по арменските земи. Ако конюнктурните съветски „учени” бяха взели предвид тези безспорни уроци на историята и ако крайните решения се взимаха от истински учени и специалисти, а не в партийни кабинети, то територията на Армения неминуемо трябваше да бъде определена като зона от Х или поне от ІХ земетръсна степен. И тогава трябваше да бъдат различни и нормите при проектирането, и качеството на строителството, и подготовката на населението, и степента на готовност на специализираните служби и т.н. В резултат на което броят на жертвите в онези трагични декемврийски дни неминуемо щеше да бъде

значително по-малък.

  

Справедливостта изисква да се спомене, че още през 70-те години на миналия век геолозите В. Солоненко и В. Хромовски, а по-късно и докторът на геолого-минералогичните науки Андрей Никонов пледираха, че поставеният „таван” от VІІІ степен съвсем не е реален, и че в Кавказ, и особено на територията на Армения, могат да стават земетресения с една или две степени по-силни. Което и стана през 1988 г.

Трагичните събития през 1988 г. демонстрираха ярко и престъпната мудност и инертност

на прословутата съветска бюрократична машина. Например броени часове след земетресението 65 френски спасители с 13 специално обучени кучета, заедно с храната, водата и цялото си снаряжение пристигнаха в района на бедствието. Но за да се „проверят”, организират и изпратят от Москва до Ереван преводачите на френски език, беше необходима цяла седмица! Самите французи споделиха със съжаление, че липсата на преводачи е затруднила много тяхната работа и затова са успели да извадят изпод развалините само 64 души. Подобни бюрократични трудности срещнаха и спасителите от Швейцария и САЩ.

Цената на всеки час закъснение се заплащаше с десетки човешки живота. В официален доклад на американски сеизмолози до Конгреса на САЩ се казва, че в първите съобщения на съветската информационна агенция ТАСС се говорело за „умерен трус”, без да става ясно, че в Армения всъщност се разиграва огромна трагедия с десетки хиляди жертви. Едва след доста часове се появиха информации за истинските мащаби на трагедията. Тази типична за тогавашната съветска власт престъпна

дезинформация и скриване на истината

нанесе своите тежки поражения върху здравето и живота на хиляди хора и при катастрофата, последвала аварията в Чернобилската атомна електроцентрала на 26 април 1986 г.

Близо 1/3 от жертвите на земетресението бяха деца в училищна възраст. Това се дължи на

отрицателното стечение на обстоятелствата,

едно от които е, че земетресението стана в предобедните часове, когато има струпване на децата в училищата. Ако трусът беше станал петнадесетина минути по рано, жертвите сред учащите се щяха да бъдат по-малко, тъй като през този сравнително хубав декемврийски ден по време на междучасието повечето ученици са били извън класните стаи.

Сеизмичната катастрофа отпреди 22 г. стана на фона и на редица други отрицателни обстоятелства – високото емоционално и социално напрежение следствие на продължилите почти цяла година митинги и стачки, икономическите и социално-психологически проблеми, създадени от хилядите бежанци от Азербайджан, от въведеното буквално в навечерието на земетресението военно положение и др.

Своя отрицателен „принос” за мащабите на трагедията дадоха и

липсата на достатъчно количество медицински материали –

лекарства, стерилни материали, превързочни средства, спринцовки, системи за кръвопреливане и други подобни неща от първа необходимост, особено в часовете непосредствено след земетресението. Фатална за броя на жертвите беше и лошата организация на транспорта, превозващ пострадалите.

Оказа се, че в целия Съветски съюз има само една единствена мобилна станция за заготовка на кръвни компоненти.

В световен мащаб категорично е доказано, че знаенето и прилагането на няколко

елементарни правила по време на земетръсна катастрофа

могат да спасят и са спасявали хиляди човешки живота. И ненапразно в редица земетръсно застрашени страни се води системна подготовка на населението, и особено на младежта и учащите се, по тези въпроси. Както и в целия социалистически лагер, така и в Армения, хората бяха „доброволно” обучавани в различни курсове и кръжоци по идеологически дисциплини, целящи повишаването на идейната комунистическа култура и съзнание на гражданството. Но държавата - партията - майка не сметна за нужно да организира елементарната подготовка на хората, населяващи едни от най-сеизмоопасните райони на Земята. Нещо повече, след земетресението, тази „майка” в лицето на генералния секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз Михаил Горбачов си позволи да „слее в общ фонд” внушителната сума от долари, събрана от цял свят за помощ на Армения, с някаква хипотетична сума дарена за земетресението в Таджикистан. И до днес не е ясно, тръгнаха ли изобщо от Москва и къде по пътя до Ереван пропаднаха тези средства?

Веднага след катастрофата от 1988 г. в Армения много се говореше, и дори се появиха хипотези, че е възможно това земетресение да е

изкуствено предизвикано

от Азербайджан, с която Армения тогава беше в конфликт. Досега обаче няма научно обосновани доказателства за верността на тези хипотези. Още повече, че Азербайджан може и да е желаел, но едва ли е разполагал с такъв научно-технологичен и технологичен потенциал за да реализира подобен пъклен проект.

Не на последно място значение за масовите срутвания на сгради (разрушенията в град Спидаг бяха 90 %, в Ленинаган – повече от 40 %, в Кироваган – около 20 %), а оттам и за големия брой жертви, има

некачественото строителство –

строителство, извършвано от нискоквалифицирани работници, с нискокачествени материали и без спазване на необходимата технологична дисциплина. Нещо, което през онези години беше характерно за голяма част от Съветския съюз.

Основателен е въпросът

очакваха ли арменските учени такова катастрофално земетресение?

Отговорът е: да! Повечето арменски сеизмолози знаеха, че такова земетресение предстои. През първата половина на осемдесетте години на миналия век в Армения се активизираха сеизмологичните изследвания. Основен двигател на това беше големият учен академик Антраник Йосифян. Интересно е да се отбележи, че той беше главен конструктор на изкуствения спътник на Земята „Метеор-Природа”, на борда на който през 1981 г. полетя българска космическа апаратура „България 1300” за дистанционно изследване на земните обекти и образувания. Пишещият тези редове имаше високата чест лично да бъде канен два пъти от академика за работа в арменските сеизмологични обсерватории с цел внедряване на някои новости за подобряване на характеристиките на апаратурата. За пръв път акад. Йосифян се опита да внедри и компютър за обработка на данните от сеизмологичните наблюдения. Земетресението обаче на изчака...

Цената, която плати Армения на земетресението през 1988 г. можеше

да бъде не толкова жестока.

Това обаче не може да се поправи. Останаха твърде горчивият урок, трагичните изводи, ценните поуки и надеждата, че подобни трагедии няма да се повторят нито в Армения, нито където и да е било на друго място по Земята.

проф. инж. Гаро МАРДИРОСЯН

д-р по физика и доктор на техническите науки