ЛЕОНИД АЗГАЛДЯН: „ЩЕ ПАДНА БЛИЗО ДО ИСТАНБУЛ”

Командирът от Арцах трябва да бъде признат за национален герой

Леонид Азгалдян

На 21 юни 1992 година Леонид Азгалдян е убит броени дни преди своя 50-ти рожден ден. Той е командир на военната част „Армия за освобождение” и е посмъртно награден с ордена Боен кръст, първа степен. Въпреки това все още не е обявен за национален герой.

„Не управляващият елит решава на кого да даде титла „герой” и Леонид няма нужда някоя марионетка да го обявява за герой. В историята героите са били винаги избирани от народа, а времето им дава име” – каза Гагик Гиносян, негов другар в армията.

Във връзка с годишнината от смъртта му се състоя конференция, организирана от Гагиг Гиносян и Норайр Галстян – директор на Държавния етнографски танцов ансамбъл в Карин и професор в Ереванския държавен университет. Те намират за иронично това, че победената страна във войната Азербайджан има обявени 100 национални героя от Арцах, а Армения – едва 15, от които само 5 са загинали в битка.

Ако искаме да научим младото поколение, което е доста незаинтересовано, да уважава нашите герои, трябва да им представяме примера на Нъждех, Арам Манукян, Дро и онези герои от Арцах като Командос (Аркади Тер-Тадевосян), Владимир Балян, Леонид Азгалдян, Монте, Татул и др. „Както Нъждех на времето се бори срещу руските отряди и запази Сюник, който щяха да присъединят към Азербайджан, така Леонид остана в Арцах с думите „това е Армения и толкова!” –  каза Норайр Галстян.

Леонид Азгалдян

Да не бъде обявен за „национален герой” е грях

„Леонид Азгалдян създаде организирана армия от 300 войника, които ежедневно бяха тренирани физически, психически и идеологически. Той освободи 27 общини в Арцах. Според мен това е забележително постижение в героичната война в Арцах, а необявяването на този човек за герой е грях не само спрямо истината, но и спрямо историята и бъдещето на Армения”, добавя Гагик Гиносян.

Според Гиносян причината Азкалдян да не получи титлата герой изхожда от лични спорове не само в настоящето, но също и по време на предходни режими, както и разногласията, съществуващи, още когато той е бил жив. „Той не би предал Ардзвашен и затова не би седнал на масата за преговори. Той не би се съгласил и за предаването на Геташен и Шахумян. И докато Леонид бе жив, никой враг не би могъл да влезе в района на Мартакерт. Мартакерт падна точно след смъртта му, което само по себе си поражда съмнения” – казва Гиносян.

Владимир Балян

По време на войната в Арцах войската на Азгалдян претърпява 6 нещастни случая, а неговата смърт е седмият. Само 12 дне по-рано е убит неговият заместник Владимир Балян. Роден в Мартакерт, Балян е известен със своя вроден талант за военна тактика и отдава живота си на своя роден край. Леонид на свой ред, когато говори за своя заместник, казва, че един народ ражда такъв командир веднъж на сто години. Но Гиносян си спомня, че когато Владимир Балян е убит, войниците виждат сълзи в очите на Леонид за първи път. „Той каза, че скоро ще се присъедини към Владимир, може би осъзнавайки, че той ще е следващата мишена”, каза Гиносян.

Веднъж Леонид казва: „Ако ви кажат, че съм убит, не им вярвайте – аз ще падна близо до Истанбул”. Той бе убит близо до село Тонашен в района на Мартакерт от вражески куршум.

Животът на доброволния войник е свещен

Животът на доброволния войник е свещен

„Обявяваме за герои хора, които с цената на хиляди животи са освободили нашите земи. Командос, който е ветеран от Афганистан, признава, че от Леонид е научил, че не е допустимо да жертваш живота на арменския войник. Леонид му е казал, че „най-големият ни актив е доброволният войник”.  Тази земя не притежава нищо по-ценно от тях, затова всички операции, както нападения, така и защита, трябва да бъдат прецизно планирани, така че жертвите да бъдат сведени до минимум”, казва Гагиг Гиносян.

Той си спомня, че в тази военна част пушенето и пиенето са били забранени, а оръжието е трябвало да се държи или в склада, или в ръцете ти. Ако оставиш оръжието си без надзор, веднага биваш отлъчен от отряда. „От самото начало освободителната армия на Леонид бе много по-дисциплинирана дори от съветската армия. Основата на дисциплината в неговата армия се базира на думите на Нъждех, че тя зависи от самодисциплината. Това означава, че когато войникът осъзнава важността на дисциплината като приоритет, няма нужда от силова дисциплина, която е в нормите на много армии.”

Гагик Гиносян

Според Гиносян е имало случаи, когато Леонид е откривал войник, заспал на поста си. Тогава той го събуждал и му нареждал да отиде да спи, а той поемал наблюдението на поста.

„Следващия път този войник би направил всичко, че да не бъде намерен в същата ситуация. Вместо да си позволи да заспи, той би бил много по-внимателен, за да не се окаже отново в това засрамващо положение. Когато твоят командир има истински морални устои, неговото поведение може да ти се отрази по-зле от шамар по лицето или наказание. Това е истински знак за велик водач – силният човек няма нужда да наказва, да бъде лош или зъл. Слабите лидери наказват, за да карат своите войници да се страхуват от тях. Но Леонид е много уважаван от войниците си. Той е всичко за тях на бойното поле, а когато ти вярваш в своя лидер, си готов на всичко”, казва Гагик Гиносян.

Леонид Азгалдян

Когато вярваш в своя лидер, си готов на всичко

„Той въздейства на войниците си като магнит, което е и причина много от тях днес да са командири в армията на Армения”, допълва Норайр Галстян и подчертава, че след смъртта на Азгалдян неговите войници остават твърдо на предните линии по време на освобождението на Карвачар.

Галстян също набляга и на това, че Леонид е изключително интелигентен – преди войната той е директор на математическия департамент в Института по лазерни технологии. „Не можете да си представите какво количество знания е трябвало да има един кандидатстващ, за да бъде приет в Московския държавен университет. Още повече, че той е бил приет в департамента по физика, но по семейни причини той се мести в Ереванския държавен университет, където се дипломира.

Гиносян също споменава, че преди войната Леонид е един безкрайно скромен човек, много надарен, изключително талантлив, с отлични физически възможности; спортен майстор, член на младежките национални отбори в няколко спорта и победител на републиканска олимпиада по математика и физика.

Според Гагик Гиносян, през 1988 г. той не учасства в общонационалните митинги. „Той дойде, постоя, послуша и си тръгна, казвайки, че този конфликт ще премине във въоръжена война. С неговите пророчески виждания, дълбокомислена и патриотична натура той започва производството на оръжия. Първите оръжия-самоделки са направени от Леонид Азгалдян, Александър Таманян, техния трети приятел Карен Крикорян и други интелектуалци.

„Понякога казвам, че тази война роди двама гиганти, съвършени и физически, и психически – Монте Мелконян и Леонид Азкалдян”, казва Гиносян.

„Но най-големият дар на Леонид, според мен, е неговото морално реноме. Той никога не направи компромис и не стана ничия пионка или марионетка. Може би именно това е причината той да не е сред нас днес.”

Арарат Давитян - www.hetq.am

Превод от английски: МАДЛЕН МАНКИКЯН

Оригиналния текст на Арменски и на Английски