ХАРУТ САСУНЯН: ЗАЩО АРМЕНЦИТЕ ДА ХОДЯТ НА ОСТРОВ АХТАМАР И ДА СТАНАТ ИНСТРУМЕНТ НА ТУРСКАТА ПРОПАГАНДА?

Харут Сасунян

Главен редактор на

„The California Courier”

От времето на Геноцида, след почти век забранени служби в арменските църкви, турското правителство накрая реши да разреши еднократно отслужване на литургия в църквата „Свети Кръст”, построена през Х век на остров Ахтамар.

Възникнаха въпроси за това доколко благоразумно е присъствието на тази литургия, която ще се състои на 19 септември, и на която турското правителство е поканило арменци от всички краища на света, членове на международните медии и
чуждестранни посланици и сановници. Някои отправят зов за бойкот, предупреждавайки че истинската цел на Турските власти е да печелят точки пред Европейския съюз и САЩ, като проявява лицемерна толерантност към християните и другите малцинства в страната. В действителност успешните турски правителства са провеждали системна политика за елиминиране на всякакви знаци за арменско присъствие по земите на Западна Армения (Източна Турция) вече повече от девет десетилетия, като част от това е унищожаването на над 2000 арменски църкви и манастири. Църквата „Свети Кръст” също бе набелязана за събаряне преди няколко години, но е била спасена благодарение на намесата на местен турски чиновник.

Критики се отнасят и към турското правителство заради класификацията на църквата като музей, в който могат да се отслужват литургии само веднъж годишно. След множество молби и жалби турските власти най-накрая обещаха да поставят кръст на купола на църквата.

Езеро Ван, о. Ахтамар, църквата сурп Хач (св. Кръст)

Няма причина арменците да бъдат благодарни на страната, която след конфискуването и разрушаването на хиляди църкви сега позволява религиозни церемонии в една единствена църква, която е класифицирана като музей. Тази, както и хиляди други църкви, трябва да принадлежат на Арменската Патриаршия в Истанбул, а литургии трябва да се провеждат, когато е необходимо, без за това да се чака разрешение или намеса от страна на правителството.

Миналата седмица в Армения се разгоряха настроения, когато Светият престол на Ечмиадзин обяви своето намерение да изпрати двама свещеници на церемонията на 19 септември. Негово Светейшество Католикосът Карекин ІІ обикновено се консултира с арменските власти преди да вземе решение, включващо чужди страни. Тъй като по времето на обявяването на това решение той бе извън страната и вероятно не е знаел за породените настроения, Негово Светейшество сега има възможността да вземе окончателно решение по този въпрос. Тъй като на арменците в Турция не е позволено свободно да изразяват позицията си, служителите на Църквата и светските лидери на арменците извън Турция, трябва да поемат инициативата за осъждане на експлоатирането на арменските религиозни церемонии от страна на Турция.

Външното министерство на Армения обяви, че не е получена официална покана от Анкара за арменска делегация на 19 септември. Имаше надежди, че ако и когато бъде получена такава покана, арменското правителство ще я откаже. Ереван подпомогна турската пропаганда миналата година, като подписа протоколите между Армения и Турция. Присъствието на литургията в църквата на остров Ахтамар би било равносилно на това да се даде на Турция незаслужена награда.

Има индикации, че този път арменското правителство няма да е така услужливо. Едуард Шармазанов, говорител на президента Саркисян, глава на Републиканската партия, както и член на Парламента, сурово критикува планираните църковни служби, наричайки ги „провокация” с цел заблуда на международната общественост.

Откриването на св. Кръст като Музей, 2009г.
На входа са закачени турското знаме и
образа на Кемал Ататюрк

В допълнение, подкомисия на Обществения съвет (консултативен орган, сформиран от президента Саркисян) публикува изявление, подтикващо арменците да бойкотират службите в „Свети Кръст”. В него се призовават всички самоуважаващи се арменци да стоят далеч от това „евтино турско шоу”. Гиро Маноян, говорител на опозиционната Арменска революционна федерация в Ереван, също съветва за бойкот на църковните служения и критикува Светия Престол в Ечмиадзин за планираното изпращане на дваа свещеници на остров Ахтамар.

Явна индикация за незаинтересоваността на Турция за опазването на арменските църкви е фактът, че няколко хиляди семейства са били привикани за разпит от тайната полиция поради проявеното от тях желание да подслонят в домовете си арменските посетители, тъй като в близкия до острова град Ван няма достатъчно хотели. Турските власти подозират, че тези семейства са наследници на насилствено турцизирани и кюрдизирани арменци по време на Арменския геноцид. Чрез тази ужасяваща стъпка, напомняща за тактиките на Гестапо от времето на Нацистка Германия, турският режим показва своята фикс-идея да следят етническия произход на своите граждани. В действителност, след това расистко разследване, на някои семейства от град Ван е било забранено да подслоняват арменци от диаспората.

Арменците, които наивно планират да присъстват на религиозните церемонии в „музея”, неволно ще легализират конфискацията на историческата арменска църква и ще популяризират едно политическо шоу, проведено от турските власти.

Съвсем разбираемо е, че турските лидери биха искали да създадат позитивен образ на Турция, целейки влизането й в Европейския съюз, както и възпрепятстването на усилията на арменците за международно признаване на Геноцида. Много по-малко разбираемо е обаче защо арменците биха помогнали на турците в тази антиарменска цел.

Харут Сасунян

Главен редактор на

„The California Courier”

Превод от английски МАДЛЕН МАНКИКЯН
Оригиналния текст - www.armenianweekly.com