 |
Ара Папян Ръководител на центъра "Модус вивенди" |
За правилното възприемане на всяко едно действие или постъпка е необходимо да се взимат предвид редица фактори. Един от най-важните е мотивът, причината за това действие. Ако погледнем на предстоящата на 19 септември литургия в църквата "Сурп Хач" (Свети Кръст) на о. Ахтамар и съпътстващият я шум от тази гледна точка, става ясна неуместната, меко казано, причина. Няма спор, че тази литургия и инициативата изобщо нямат никакво отношение към възхвалата на Господ. Това, замислено от турското правителство, фалшиво мероприятие преследва едничка цел, ползвайки измислени политологически понятия, да проектира положителния образ на Турция в очите на света.
Турците постъпват отлично, като за пореден път мамят света. Това е тяхната природа и тяхно право. Само че аз не мога да проумея смисъла на
възторженото арменско участие в тази игра. Сякаш, светът ще разбере, че Ахтамар е арменска църква. Първо, този, който трябва да знае това вече е наясно. Този, който не иска да знае, няма и да научи. Но нас ни уверяват много настоятелно, че това ще стане основно послание на всички световни средства за масово осведомяване. Основната мисъл ще се съсредоточи във прослава на турската толерантност. Не позволявайте на турците да ни унизят за пореден път! Униженията от протоколите, подписани в Женева, са ни достатъчни за няколко десетилетия напред, защо да сипват отново сол в раните ни?
възторженото арменско участие в тази игра. Сякаш, светът ще разбере, че Ахтамар е арменска църква. Първо, този, който трябва да знае това вече е наясно. Този, който не иска да знае, няма и да научи. Но нас ни уверяват много настоятелно, че това ще стане основно послание на всички световни средства за масово осведомяване. Основната мисъл ще се съсредоточи във прослава на турската толерантност. Не позволявайте на турците да ни унизят за пореден път! Униженията от протоколите, подписани в Женева, са ни достатъчни за няколко десетилетия напред, защо да сипват отново сол в раните ни?
 |
| Езеро Ван, о. Ахтамар, църквата сурп Хач (св. Кръст) |
Не може да бъде приета еднозначно и следващата гледна точка: "В тези места, ние нямаме толкова хора, какво да правим с църквите ни? Не е ли напълно достатъчно да се отслужват литургии там само веднъж годишно?" Като за начало, нека ни отговорят на въпроса, а какво се е случило с арменците, построили тези църкви. И после, не става дума за отслужването на литургии, говорим за правото, за нашето право да се водят църковни богослужения от наши свещеници, в нашите църкви. Възможно е ние, арменците, да отслужваме литургиите си веднъж на пет години в тези църкви, или веднъж на десет години, няма значение, но ние трябва да имаме правото да го направим във всеки един момент, в съответствие с църковния канон. Турците ни дават полагащото ни се по право, като го представят като някаква награда, а ние и се радваме с възторг. Приличаме на детенце, чиито родители са изклани, имуществото им отнето, а след това са му подхвърлили лъскава залъгалка и то полудява да и се радва.
 |
Откриването на св. Кръст като Музей, 2009г. На входа са закачени турското знаме и образа на Кемал Ататюрк |
По официални турски данни от 1912 година, на територията на Турция са съществували над 2 000 действащи, повтарям, действащи арменски манастири и църкви. Тези храмове се конфискуват по-късно незаконно от Турската република. Нека първо върнат храмовете на законните им собственици, т.е на нас, нека ни върнат всичко, което ни е принадлежало или да ни овъзмездят за имуществото ни. След това нека изпълнят, щом искат, поетите международни ангажименти.
Установяването на отношения с кемалисткото движение, което контролира Турция, се базира на определени предварителни условия, включени в договора от Лозана (24 юни 1923 г.) Съгласно 38 ст., 2 ч. от Лозанския договор, всички жители на Турция, в личния или в обществения им живот получават свобода на вероучение, вероизповедание или религия. А по 40 ст. от Договора, им е предоставено право да създават, задействат и контролират собствени религиозни учреждения.
Още повече, по 42 ст., 3 ч. от Лозанския договор, "Турското правителство се задължава да поеме под пълна защита църквите, синагогите, гробищата и други религиозни учреждения на посочените малцинства".
Естествено, "пълна защита" включва в себе си не само забрана от посегателства и разрушаване, но и тяхната поддръжка и реставрация.
Следователно, частичната реставрация на "Сурп Хач" и правото да се отслужват там литургии веднъж в годината не е никаква проява на добра воля, а, продиктувано от съображения за определена политическа спекулация, напълно недостатъчно и закъсняло изпълнение на вменените на Турция от главния закон международни ангажименти. В съответствие с това, не считам, че е в наш интерес да разширяваме възможностите и хоризонтите за такъв род спекулации.
Ара Папян
Ръководител на центъра "Модус вивенди"
14 август 2010г.Превод от руски ФЛОРА АГОПЯН
Оригиналния текст - http://armtoday.info
Няма коментари:
Публикуване на коментар