Това беше едно съмнително решение, защото съдиите не бяха непредубедени, категоричен е френският автор и публицист Бернар-Анри Леви.
Приетият от парламента закон заплашваше със санкции отричането на геноцида срещу арменците; по този начин се ограничава свободата на мненията, отсъдиха върховните съдии.
Нищо и никой не стои над закона, още повече, когато става дума за присъда от най-високата контролна инстанция във Франция. И все пак: респектът пред правовата държава не трябва да прави гражданите слепи. Слепи за някои тревожни факти по отношение на това съдебно решение.
Става дума за натиска, упражняван от турски представители преди отнасянето на случая до Конституционния съд. Става дума за националистическите демонстрации, включително под прозорците на Сената. Става дума и за онова писмо, носещо подписа на шефа на една от най-важните френски фирми, който за целта бе избран дори за съпредседател на "научния комитет" на най-влиятелното турско лоби във Франция, Института Босфор: Анри дьо Кастрие, босът на застрахователния концерн "Акса", апелира с това писмо към френските депутати да отхвърлят предложения закон за геноцида срещу арменците - с оглед на отношенията между Париж и Анкара.
Нека си позволим да огледаме критично и съдиите. Защото те урониха вярата в тяхната непредубеденост и мъдрост.
Един от "деветимата мъдреци", както наричат във Франция членовете на Конституционния съд, е бившият сенатор Юбер Енел. Това, че е член на Института Босфор, никога не е било тайна. Затова той бе изключен от взимането на решение по закона за геноцида. Но преди това Енел се опита да окаже натиск с един текст, предупреждаващ за неблагоприятните последствия за "икономическия обмен между Франция и Турция". Подобно на Енел, до вота не бе допусната и съдийката Жаклин дьо Гиленшмит, известна с протурските си позиции. Към съдиите спада също Мишел Шарас, чието негативно отношение към закона за геноцида е публична тайна. Не по-малко преднамерен изглежда и самият председател на съда Жан-Луи Дебре.
Не става дума за това да се поставя под въпрос решението на върховната съдебна инстанция. Но не е забранено да напомним, че този най-висок съд съвсем не е така висок, както искат да ни убедят.
Съдиите твърдят, че с присъдата си целят да защитят свободата на мненията. Само че това е една необоснована претенция. Защото те сами издадоха истинските си намерения, като непосредствено след решението започнаха публично да квалифицират геноцида срещу арменците като "изтребление". Един съд, който сам се дискредитира по този начин, не може да бъде пазител на върховната истина.
АГ, ДВ, ДПА, С. Гяуров/ Б. Рачева
Няма коментари:
Публикуване на коментар