Борут Гржич*, "Юропиан войс"
Европейският проект за изграждането на южен газов коридор за доставка на каспийски газ за европейските потребители е на ръба на провала. Отчасти заради това, че Турция е станала голяма пречка за изграждането на газопровода "Набуко" и отчасти заради неясния европейски отговор.
Вместо равноправно участие в "Набуко", Турция иска да използва географската си позиция и да се превърне в газов доставчик за Европа на високи цени.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се надява страната му да купува азерски газ евтино и да го препродава на надута цена на Европа. Това обаче няма да повиши енергийната сигурност на Европа и ще измъкне печалба от каспийските страни.
Азербайджан няма особено влияние спрямо Турция, тъй като разчита на нея за политическа подкрепа и подкрепа за сигурността. Така че Баку се надява на Брюксел да се справи с Анкара. Но Европа не успява и причина за това не са усилията на Русия да създаде конкурентния газопровод "Южен поток", който европейците са готови да приемат.
В действителност Европа може да научи нещо от Русия и Иран. Сегашният и бившият руски президенти посетиха лично Каспийския регион и всеки път слагаха оферта на масата. Само преди няколко седмици иранците направиха същото – изпратиха свой високопоставен представител в Азербайджан с оферта.
В същото време Европа организира една след друга енергийни конференции. Първо се състоя конференция за "Набуко" в Будапеща, организирана от унгарското правителство през януари. В края на април пък България ще организира енергиен форум, който е само седмица преди първата среща ЕС - Каспийски регион, която чешкото председателство на Европейския съюз организира в Прага на 7 май.
Това обърква Баку и Ашхабад и дразни компаниите, които работят в каспийския регион и финансират проучванията и добива на газ.
Онова, което те искат, е някой да пътува в региона с оферта за покупка на азерски и туркменски газ. Нито един висш европейски представител, да не говорим за президент, не е правил това.
Чешкият премиер Мирек Тополанек, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС, беше в Каспийския регион в средата на февруари, за да получи уверение, че срещата ЕС – Каспийски регион в Прага ще бъде удостоена с президентско присъствие. Но той трябваше да посети Турция преди това, за да получи потвърждение, че и Ердоган ще е на енергийната среща. Без него перспективите за сериозен напредък са нищожни. Именно неговото отсъствие беше причина за безрезултатността на конференцията в Будапеща.
Тополанек все още има шансове да осигури присъствието на Ердоган, но ако България притиска с планираната от нея конференция през април, става безсмислено ЕС да прави среща през май: - в дневния ред няма да има нови теми и никой няма да дойде.
Проблемът на Европа е, че се правят твърде много сметки, много се говори, а малко се действа. Затова и френското председателството на Никола Саркози беше като глътка свеж въздух за европейците. Решенията на Саркози и скоростта, с която ги взимаше, не допадаха винаги на всички, но поне бяха от глобално значение и отговориха на финансовата криза навременно през шестте месеца, в които френският президент беше начело на ЕС.
Една проактивна Европа може да бъде енергиен партньор със страните от Каспийския регион. Една вътрешно объркана Европа и обсебена само от инициативи не може да бъде нищо повече от организатор на конференции.
София не се нуждае от своя енергийна среща, за да се почувства част от европейското решение за доставка на енергия. Много по-добре би било, ако България отмени конференцията през април и вместо това изпрати на всеки покана за срещата ЕС - Каспийски регион в Прага.
*Авторът е основател на Института за стратегически изследвания
Няма коментари:
Публикуване на коментар