КОЙ ПОБЕДИ В ПРОПАГАНДНАТА ВОЙНА: АРМЕНЦИТЕ ИЛИ ТУРЦИТЕ?

Харут Сасунян

Главен редактор на 

"The California Courier"

ԱՐԵՎԵԼԱՀԱՅԵՐԵՆ

ԱՐԵՒՄՏԱՀԱՅՐԷՆ

ENGLISH

Турското правителство се провали в опитите си да привлече тълпа от хиляди богомолци от цял свят на първата литургия през последния почти век, която се състоя на 19 септември в църквата „Свети Кръст” на остров Ахтамар. На събитието дойдоха само няколкостотин арменци, повечето от които от Истанбул.

Турция се провали и в опита си да заблуди световната общественост, че проявява толерантност спрямо арменците. В крайна сметка стана ясно, че турските лидери са по-заинтересовани да разиграят едно политическо шоу, отколкото да позволят религиозна церемония в хилядолетния арменски молитвен дом.

Преди три години написах една статия, в която критикувах турското правителство за това, че е превърнало църквата „Свети Кръст” в музей. По онова време аз настоявах турските власти да направят няколко неща:

1) да поставят кръст на купола на църквата;

2) да я обявят за църква, а не за музей, и да позволят регулярните служби на Светата литургия;

3) да върнат собствеността над църквата на Арменската патриаршия в Истанбул вместо да я поверяват на турското Министерство на културата и туризма.

По-рано тази година турското правителство обеща да постави кръст на купола на църквата и да позволи на 19 септември да бъде отслужена литургия. Аз настоях арменците да не присъстват с ясното съзнание, че истинското намерение на турските власти е да представят политическо шоу под прикритието на религиозната церемония.

Последваха разпалени дебати между арменци по въпроса дали да бойкотират или да присъстват на църковната служба. Те бяха разпалвани и от статии, доказващи зловещия план на Турция. Нещата станаха по-зле, когато Светият престол в Ечмиадзин и Арменската патриаршия в Ерусалим обявиха плановете си да изпратят представители в църквата на остров Ахтамар, въпреки че Католикосатът в Киликия отхвърли поканата.

Накрая – щастлива развръзка! Няколко седмици преди плануваната церемония турските власти обявиха, че няма да е възможно поставянето на обещания кръст на купола на църквата, използвайки абсурдното извинение за „технически затруднения”.

Министър-председателят Ердоган бе хванат в дилема. Ако разреши поставянето на кръста на купола, той би спечелил точки в очите на обществото, но би загубил решаващ брой гласове в горещо обсъждания референдум за конституционните реформи на 12 септември.

Кръстът все пак свърши работа! Светият престол в Ечмиадзин отмени плановете си да изпрати представител на Ахтамар. Арменската патриаршия в Ерусалим направи същото. Туроператори отмениха огромен брой резервации на арменски богомолци. Като резултат, Турция изгуби пропагандната кампания и значителни приходи.

В последни отчаяни опити да увеличат присъствието, няколко дни преди 19 септември, от офиса на министър-председателя Ердоган изпратиха покани на арменските медии, предлагайки им да поемат всичките техни разходи по посещението им на остров Ахтамар, в т.ч. самолетен билет, настаняване в хотел и прехрана. Други 50 арменски коментатори и анализатори получиха подобни покани, но всички те отказаха да отидат в Турция заради отказа кръстът да бъде поставен на купола.

Със своята проява на невнимание турците принуждават арменците да постъпят правилно и да отменят своето посещение на църквата „Свети Кръст”. В интерес на истината същото се получи и когато турското правителство отказа да ратифицира Арменско-турските протоколи, като по този начин защити арменските интереси.

Докато арменската общественост, граждански организации и някои партии се противопоставиха на арменските планове за Ахтамар, арменското правителство остана забележително мълчаливо. По незнайни причини турското правителство не отправи покани към арменските власти за церемонията в „Свети кръст”. След възмутителните игри, които Анкара игра с Арменско-турските протоколи и последвалия провал във футболната дипломация, явно арменските лидери не горят особено да участват в друга игра на Турция.

За съжаление арменците загубиха прекалено много време и енергия в спорове помежду си дали да се ходи на Ахтамар. Именно това разсея вниманието им от организирането на протести в големите столици, за да информират света за дългата история на турските зверства, разрушаването на хиляди църкви и окупирането на исторически арменски земи.

Както и да е, бойкотът на церемониите поради липсващия кръст привлече вничанието на международните медии. По ирония турските власти сами подкопаха собствената си кауза, като поставиха кръста на земята до църквата, пред погледите на хората и телевизионните камери.

Турското правителство сега обеща да постави кръста на мястото му в рамките на шест седмици. Независимо то това какво Турция ще реши да прави с кръста, арменците трябва да преследват собствен курс на действия, а не просто да реагират на жалките игри на турските власти.

В този момент единственото съобщение, което арменците имат интерес да чуят от Анкара, е връщането на църквата „Свети кръст” на Арменската патриаршия в Турция.

Харут Сасунян

Издател на "The California Courier"

Превод от английски МАДЛЕН МАНКИКЯН