Историческа ИСТИНА: Трите опита за геноцид от страна на Турция в Карабах

Източник: МУЗЕЙ-ИНСТИТУТ НА АРМЕНСКИЯ ГЕНОЦИД

Автор: Хайк Демоян, Директор на Музей-Института на Арменския Геноцид
Превод от английски: Мадлен Мангикян


Хайк Демоян
Директор на Музей-Института
на Арменския Геноцид

 Най-малко три пъти в историята си Турция се е опитвала да проведе актове на геноцид, осъществявайки политика на тотално унищожаване и депортация на арменското население от Карабах. От историческа гледна точка текущата позиция на Турция и опитите й да постави предварителни условия към Армения и политиката на натиск с намерението да получи необходимите отстъпки от страна на Армения по отношение на Карабах изглеждат много конкретни. Не по-маловажни са и препратките към историческите записи, хвърлящи светлина на корените на „турската стратегия” по отношение на Карабахския въпрос.



Първият опит

Разширяването на границите на Османската империя в Кавказ е започнало от 16-ти век. По пътя към каспийските брегове турските армии срещат силната съпротива на арменците от Арцах (Карабах) и многократно претърпяват поражения от организираната съпротива на карабахските арменци. През 1725 г. султан Ахмет ІІІ (1703-1730) издава специална фетва за унищожаването на арменците заради успешната им съпротива срещу османците и заради това, че благодарение на тях руснаците стигат до Кавказ, а достъпът на османците до Баку е блокиран.

Турският генерал Салех паша, заловен от арменците в Карабах, признава, че султанът е изискал пълно унищожение на всички местни арменци. Той казва: „Султанът заповяда да унищожим арменците и персийците (шиитите). И тъй като войските на руския цар са окупирали този бряг (на Каспийско море), ние трябва да ги нападнем. Трябва да премахнем арменците, които са като клин помежду ни. Трябва да унищожим всяко препятствие, за да изчистим пътя си. Ако не бяхте вие (арменците), вече щяхме да сме стъпили в Дербент и Баку, които ни принадлежат от антични времена.”

В този документ от 18 век виждаме вече формирания подход на турците към „неподчиняващите” се арменци, които – както бе казано, са като клин между Истанбул и тюркския изток. След загубата на хиляди войници и паши опитите на султана и неговите съюзници да превземат Карабах и да настанят там османските сили пропаднаха. Така първият опит на Османската империя да проведе геноцид над карабахските арменци се проваля, но това е само началото...
Вторият опит

Вторият опит да унищожи арменското население на Карабах се състои след нахлуването на османската армия в Кавказ по време на Първата световна война и изкуственото създаване на държава, наречена Азербайджан, на името на северната иранска провинция, с намерението по-късно да присъедини превзетите територии към новородената Република Азербайджан. Но това не е просто пример за турския строителен инженеринг на държави. След създаването на Азербайджан идва и официалното обявяване на „Република Араз” или „Северо-източна Кавказка Република” с цел облекчаване на турския експанзионизъм. (Съвременният пример за такава политика е създаването на Турската република Северен Кипър след турската инвазия на острова през 1974 г.) Кавказката кампания на османската армия завършва с превземане на Баку и провеждане на ужасяващо клане на арменското население на града през септември 1918 г. Следващата стъпка на османските сили е да потушат арменската съпротива в Карабах. Османският военен министър Енвер паша, който е един от архитектите на Геноцида над арменците от 1915 г., заповядва на своя братовчед Нури паша – командир на турските сили в Азербайджан, „да изчисти Азербайджан от руснаци и арменци, за да осигури турско-тюркска териториална цялост”. Седмица след тази заповед Турция признава поражението си в Първата световна война. Османската армия претърпява последното си за тази война поражение именно в Карабах, когато турските части, насочили се на наказателна експедиция към южните села на Карабах, са нападнати от арменски селяни, които убиват около 400 османски войници. Краят на Първата световна война и отстъплението на турците провалят втория опит за геноцид. По-късно, в резултат на съглашение между болшевиките и кемалистите през 1921 г., Карабах е присъединен към Съветски Азербайджан.

Третият опит

Нямахме намерение да подчертаваме, че третият опит е директна политика за унищожаване на карабахските арменци, но силната подкрепа на Турция към Азербайджан в опитите на последната за депортации и престъпления срещу човечеството ни дават пълното основание да твърдим, че Турция е пряко замесена в един нов опит за провеждане на геноцид над арменците от Карабах. Достатъчно е да кажем, че стотици войници и офицери от редовната турска армия, в това число и 10 генерали участваха във военните операции, проведени срещу арменските отбранителни сили. И отново Турция загуби в Карабах, този път заедно с Азербайджан, и се превърна в пасивен наблюдател на унизителните поражения на Баку през 1992-1994 г.

Намесата на Турция в карабахския конфликт и откритата подкрепа към Азербайджан във войната срещу Нагорни Карабах и Армения прави Турция повече от част от конфликта. Турското участие в конфликта включва следните компоненти: заплахи за военна намеса, натиск чрез демонстрация на въоръжени сили, налагане на транспортна и енергийна блокада Армения; предоставяне на военна подкрепа на Азербайджан; разработването на инициативи, насочени към формирането на анти-арменски коалиции и информационна изолация на Армения; лобиране за азербайджанските интереси сред международни организации.

Постоянните и ескалиращи военни заплахи, блокадата на Армения и усилията да бъде изолирана тя от регионалната и международна политика създадоха пряка заплаха за Армения и Карабах. Нека да обобщим.

Първият извод, въз основа на гореизложените исторически факти, е че опитите на Турция за решаване на карабахския въпрос в исторически и съвременен план донякъде превърнаха тази област в полигон за извършване на геноцид от страна на султани, младотурци, кемалисти/републиканци. Освен това държавата Азербайджан, създадено от Османска Турция, е възприела чисто турския кодекс за демографски инженеринг, т.е. решаване на цели национални или малцинствени въпроси чрез налагане на принудително депортиране или провеждане на масови убийства, проправяйки по този начин път към „по-сигурна и безопасна” държава. И Турция, и Азербайджан са създадени в резултат на унищожението на други нации и този факт представлява една от основните заплахи за бъдещето на тези две страни.

Въз основа на гореспоменатите факти и записи ние можем да твърдим:

1. Турция е в основата на карабахския въпрос още със създаването на Азербайджан с намерението да присъедини тази област с арменско население към новата държава.


2. Турция е една от страните в карабахския конфликт с откритата си подкрепа към Азербайджан.

Трите опита за геноцид от страна на Турция в Карабах и поражението й там от местните арменци трябва да носи ясно послание на Анкара: Турция трябва да признае геноцида, проведен срещу арменците и много други нации в "Pax Ottomanica", тъй като пренаписването на историята на Турция е необходимо, а провеждането на "Realpolitik" не е решение за кризата, в която е понастоящем националната идентичност в страната.

За Турция няма алтернатива.