СЕГА ОБАМА МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ НОМИНАЦИЯТА ЗА ПОСЛАНИК В АЗЕРБАЙДЖАН НА МЯСТОТО НА БРАЙЗА

Харут Сасунян

ENGLISH

ՀԱՅԵՐԵՆ

Матю Брайза е имал весело преживяване на път към Баку. След като е бил уверен от служители на Белия дом и Държавния департамент, че той ще бъде следващият посланик на САЩ в Азербайджан, приготвил багажа си и дал дома си във Вашингтон под наем. Вече дори усещал мириса на петрол и газ във въздуха!

Бил толкова развълнуван, че забравил как неговите безотговорни изказвания и действия по времето, когато посредничеше в преговорите за конфликта в Карабах (Арцах), скара някои от неговите вашингтонски колеги, както и други в Кавказ.

Преди повече от година, когато постът на посланик на САЩ в Баку се освободи, Брайза съвсем нетактично повтаряше на всеослушание във Вашингтон, че той иска – дори нещо повече: че ще бъде, следващият посланик в Азербайджан. Обаче тогава удари на камък – президентът на Азербайджан Алиев информира Белия дом, че не харесва нито политиката на администрацията на Обама, нито самообявилия се за вундеркинд!

Азербайджан недоволства поради три причини:

1.    САЩ и Брайза натискаха Турция да отвори границата си с Армения въпреки липсата на каквото и да е развитие по въпроса за Карабах

2.    Конгресът отпусна нови 10 милиона долара на Карабах въпреки силните възражения на Баку и

3.    Президентът на Армения – за разлика от азербайджанския си колега, бе поканен на срещата на най-високо ниво за ядрена безопасност, на която присъстваха представители на 47 нации.

Появиха се опоненти на Брайза и в администрацията на Обама. След неколкомесечни препирни между служителите във Вашингтон, свързани с тази номинация, най-накрая през месец май Обама представи името на Брайза пред Сената като следващия пратеник в Азербайджан.  Скоро след това Обама изпрати двама високопоставени служители на Кабинета – Секретаря по отбраната Робърт Гейтс и Държавния секретар Хилари Клинтън, в Баку, за да омилостивят Алиев и да получат неговата подкрепа за Брайза.

По време на изслушването на Брайза пред Комитета за международни връзки през юли няколко сенатора му зададоха въпроси, свързани с изказванията и действията му по време на неговото посредничество в Арцах. Повдигнаха и своите сериозни опасения за възможни конфликти на интереси във връзка с неговата съпруга и сватбените подаръци, които двойката може да е получила от високопоставени правителствени служители на Азербайджан.

Сенаторите Барбара Боксър, Робърт Менендез, Ръс Файнголд, председателят на Комитета Джон Кери и общественият лидер Хари Райд не останаха доволни от непълните и уклончиви отговори на Брайза, въпреки че горепосочените въпроси бяха неколкократно повтаряни. Това не вещаеше нищо добро за посланическите амбиции на Брайза, тъй като и петимата сенатори са демократи биха подкрепили номинацията на демократ.

В началото на август, подразнена от неотзивчивостта на Брайза, сенатор Боксър помоли Комитета за международни връзки да отложи гласуването на тази номинация. След шестседмично забавяне, когато на 21 септември мнозинството от Комитета подкрепи кандидатурата на Брайза, Боксър и Менендез трябваше да дадат гласа си и гласуваха „въздържал се”, за да попречат на ратифицирането на тази номинация от целия Сенат. Посочвайки сериозните си опасения по отношение на квалификацията на този оспорван кандидат, двамата сенатори прибягнаха до необичайната практика да гласуват с двойно „въздържал се”, замразявайки по този начин всякакви последващи обсъждания поне до следващия януари, когато ще започне работа новият Сенат. Тогава Обама бе поставен пред дилемата дали да повтори тази номинация или да предложи нова.

До януари президентът има необичайната възможност да направи „назначение по време на почивка”. Той би могъл да назнаци Брайза като посланик в Азербайджан без потвърждението но Сената, който дотогава ще е в почивка.

Недостатъците на подобна крачка биха били два:

1.    Брайза ще е възпрепятстван в изпълнението на дипломатическите си задължения, тъй като няма да е получил доверието на Сената на САЩ и

2.    Президентът би предизвикал враждебно отношение от страна на сенаторите, след като ги е лишил от конституционния им мандат за „съветване и съгласие”.

В крайна сметка най-добрата възможност за Обама би била да откаже неподходящата кандидатура на Брайза и да оповести друга, по-малко оспорвана номинация, която да бъде подкрепена от Сената.

Такава стъпка би осигурила скоро – след 15-месечно отсъствие, посланик на САЩ в Азербайджан. В същото време повторната номинация на Брайза през януари би отложила изпращането на посланик с още няколко месеца.

Виждайки, че неговият Вундеркинд има сериозни неприятности, Wall Street Journal (WSJ) – бастионът на петролното и газово лоби, публикува злобна уводна статия по адрес на Боксър и Арменския национален комитет на Америка (ANCA) в деня преди Комитетът да гласува, опитвайки се по този начин да стресне опонентите на Брайза. След като Боксър и Менендез гласуваха „въздържал се”, друга, още по-ужасна статия бе публикувана в Washington Post по адрес на двамата сенатори и ANCA.

Тези яростни атаки обаче постигнаха точно обратния ефект – те помогнаха да бъде популяризирано политическото влияние на ANCA и арменската общност в САЩ, докато в същото време Азербайджан остава без посланик на САЩ!

Харут Сасунян

Издател на "The California Courier"

Превод от английски МАДЛЕН МАНКИКЯН