През 2008 г. SPLC – благотворителна организация за човешки права, базирана в Алабама, публикува статия, озаглавена „Състояние на отрицание: Турция харчи милиони да покрие Арменския геноцид”. Едно остро експозе за сложните и престъпни усилия на Турция да притиска американски политици и да примамва академици, които да отричат факта на Арменския геноцид.
Според тази статия „Турция използва политически лостове и харчи милиони долари в САЩ, за да размътва темата за Арменския геноцид... Историци, апелиращи за съмнение по отношение на Арменския геноцид,... са платени от турското правителство.”
SPLC стига по-далеч в твърденията си, като посочва например Гюнтер Леви като „един от най-активните членове на мрежа от американски учени, разпространители на клюки и оператори на уеб сайтове, финансирани с хиляди долари годишно от турското правителство, за да отричат Арменския геноцид...”
Леви – заслужил професор по политическа наука в Университета на Масачузетс, е квалифицирал Арменския геноцид в своите лекции и трудове като „нескопосана безредица”, а не преднамерено планирано и изпълнено масово убийство. Правил е подобни изявления и в своята книга „Арменските кланета в Османска Турция: един спорен геноцид”, публикувана от печатницата на Университета на Юта през 2005 г.
Скоро след публикуваната от SPLC статия професор Леви предизвика съдебен процес за клевета срещу организацията за човешки права с иск за 8 милиона долара. Негови адвокати бяха Дейвид Салцман и Брус Файн от Турско-американската фондация за правна защита (TALDF), „щедро финансирана от Турската коалиция в Америка”, както се казва в уеб сайта на TALDF.
В крайна сметка SPLC се съгласиха на „оттегляне и извинение”, както и обещание да плати неогласена сума на проф. Леви. Ако SPLC не бяха приели това споразумение, на TALDF щеше да им коства много, за да постигнат успех. За да спечелят, TALDF трябваше да докаже, че SPLC са отправили тези обвинения със „злобни намерения” и „безразсъдно пренебрежение на истината”. Нещо повече: адвокатите на TALDF е трябвало да доказват, че на отдавна пенсионирания 87 годишен професор е причинена финансова загуба, като е бил уволнен и са му били отказани договори в резултат на статията.
Някои поддръжници на SPLC се чудеха защо те приеха това споразумение, когато шансовете им за загуба в съда са били минимални. Добреосведомен източник твърди, че е възможно SPLC да са приели споразумението, за да намалят разходите по адвокат, към което се добавя и фактът, че проф. Леви се е съгласил на споразумение за сума, много по-малка от исканите от него 8 милиона долара. SPLC предпочели да се върнат към своята основна мисия за защита на човешките права вместо да губят време в съда.
В оттеглянето си SPLC заявяват: „Сега ние осъзнаваме, че не сме разбрали точно учението на проф. Леви и че сме сгрешили, като сме мислили, че той е част от мрежа, финансирана от турското правителство и също сме грешали, като сме приемали, че всеки учен, който предизвиква спорове за Арменския геноцид, задължително е финансират от турското правителство. В резултат на това оттегляме твърдението, че проф. Леви е бил или е на издръжката на турското правителство... Дълбоко съжаляваме за нашите грешки и предлагаме нашите искрени извинения на проф. Леви.”
В отговор на оплакване от страна на поддръжници на SPLC във връзка с това становище, Пени Уивър – говорител на SPLC, заяви: „Нашето становище по този въпрос не значи, че подкрепяме гледната точка на проф. Леви или че заемаме неговата позиция. Но ние признаваме, че не сме характеризирали правилно неговата гледна точка и сме сгрешили, твърдейки, че е взимал пари от турсското правителство. Това бе грешка, за която му се извиняваме.” Пълния текст на писмото все още може да бъде прочетен на сайта на SPLC.
Излишно е да се каже, че никой няма да бъде хулен заради мнението по въпроса за Арменския геноцид, независимо колко грешно или обидно е то. Ако няма явни доказателства за противното, можем да приемаме, че онези, които правят изопачени изказвания за Арменския геноцид, са или мотивирани от алчност, или платени агенти на турското правителство.
Едновременно похвално и иронично е, че адвокатите на турските интереси ревностно водят дела за милиони в САЩ, за да защитят привидно правата на един клиент. В Турция обаче всеки, който посмее да говори за Арменския геноцид, поема риска да бъде обвинен в лъжа и хвърлен в затвора за години заради „обида на турцизма” според позорния Параграф 301!
Ако TALDF наистина защитаваха човешките права, биха отделили значителен ресурс за премахване на Параграф 301, което чувствително би намалило финансовата подкрепа от щедрите донори и би закрило дейността им.
Харут Сасунян
Издател на "The California Courier"
Превод от английски: МАДЛЕН МАНКИКЯН
Няма коментари:
Публикуване на коментар